ВелинаКараиванова
52 results
Запретнах ръкави, оголих юмруци,
доказах една правота.
Но стихнаха песни и всякакви звуци,
остана една тишина.
Зад нея шушукане, след дълго разбираш, ...
  817 
***
Симпсън едва се крепеше на скелето. Краката му – натегнати пружини – трепереха в усилие да удържат тежестта на тялото, а изопнатите над главата му ръце вече го боляха в треска. Телефонът упорито вибрираше в джоба му като сигнал за неотложен разговор, но той нямаше как да отговори. Когато най-пос ...
  752 
...
Ще бродя окъсана, удряна с камъни,
ще почерня утрото – няма да спя.
Ще паля огньове, ще ритам мравуняци,
ще буйствам, ако ни заловят. ...
  620 
5. Кратък нов ден
Утрото ги завари в леглото – недоспали, но щастливи. Предстоеше им работен ден, но интимното им щастие се опълчи на тривиалността и го преобърна и превърна във феерия от събития и срещи, и спирки, и коли, и тротоари, кафета, закуски, разговори, усмивки, банки, магазини, кучета, про ...
  701 
Любов ли, една непричакана, облечена в обреченост, разпокъсана,
отмахна перчема, във вятъра скрито промуши се, излегна се на брега,
докосна ме нежно с песъчинки по дланите, скриптят от корали и цвят на море.
Протегнах се с двете си ръце и изпънах блаженствено тяло, обзето в нозе.
Проронени трепети, ...
  873 
4. Летар
Когато драконът премина през Георг и той придоби неговите мъгляви черно-бели оттенъци, корените на дървото се изтръгнаха от меката почва, обвиха тялото му и го отведоха там, където той можеше да види, че има, има нещо друго освен дракони. Докато светът съществуваше сега, Георг беше отведен ...
  573 
Изтръгна сърцето ми, понесе го с песен,
а то жалостиво примря.
И плесен погълна го, стана зелено –
угасна без капка съзна...*
Триумфът ти есенен замъглява пенснетата – ...
  369 
3. Дървото на истината
Когато му звъннаха за събирането, Георг вече беше приключил с отчета на касата – работеше като управител в малък ресторант за бързо хранене. Работата го натоварваше с ежедневната си монотонност и напрегнатите дребни уравнения – решаваше ги през деня, но те отново стояха в нест ...
  622 
Склоних и паднах в нереалността –
разпръсната на две се люшкам,
да мога с сила на ума,
да бъда с теб, макар несъщата.
Отворено, сърцето ми е нямо ...
  420 
2. Трябваше да те срещна
Запознаха се на едно събиране – нищо специално – просто свободен терен. Дафне беше облечена в яркочервен потник и черни кадифени джинси. Тъкмо допиваше първата си бира, когато вратата на вече задименото помещение се отвори и Георг нахлу с широко отворени очи, търсещи нещо, т ...
  660 
Ще яхна бялата си шия.
Дано не ме споходи старостта.
И да ме отърве от тия.
Безумия.
Откъснати цветя. ...
  1308 
1. Не искам да се връщам
– Потръпваш ли?
– Потръпвам.
– Да, така е, защото е влажно и студено.
– Нищо такова не усещам – само страх. ...
  957  18 
Random works
: ??:??