vladetoned
317 results
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XIV. МОМИЧЕТО С ОБСИДИАНОВИ ОЧИ
На Анна
Къде ли си, светло момиче?!
Отвя те крамолният ден… ...
  543  18 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XIII. ИЗВЪНКЛАСНА ЧИТАНКА
Ще се запитам с пéтимни* очи,
дори и нежелано-риторичен:
Кой скрит злодей докрай обезличи ...
  694  13 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XII. ЖИВОТЪТ МИ БЕЗ ТЕБ Е СМЪРТ
На жена ми
Отблясъкът от тънка свещ
с косите ти е в звездна гама. ...
  362  13 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XI. ЛИНГВИСТИЧНА АВТОЕПИТАФИЯ
…И любен живях в този свят,
и хулен до крайна премала…
Пчела бях сред делничен цвят ...
  573  34 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
X. НА ДЪЩЕРЯ МИ
По случай дванадесетия ù рожден ден
Гълъб бял в утринта излетя.
С лек, красив пирует ме погали. ...
  1390  11  79 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
IX. ЩОМ АНЦУГЪТ Е НОВИЯ ДРЕСКОД
Животът ни роман е без сюжет,
създаден от една колаборация
на злобата и егото в дует, ...
  372 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
VIII. НАРОД БЕЗВОЛЕВ
Не смогна Климент беззаветно[i]
с писмото да те извиси.
И бе насилван, бе и клет, но ...
  400  15 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
VII. ЕЛЕГИЯ ЗА ЖЕНА ЛЮБИМА
На жена ми
В пленителния ти анфас
откривам магнетична фея. ...
  519  20 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
VI. ВЛЮБЕНИЯТ ГРЪНЧАР
Загадъчна знаялица[i] нощта е
с разпуснати къдрици от тъма.
„С гласа на ветровете ли ми бае?... ...
  332  10 
Угодниците ще изтръпнат,
че не желая антураж.
И заявявам, че съм скъп на
метафоричния талаш.
Като поставен на дръвник съм ...
  1087  10  62 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
V. ПРИСТАН ЗА ПОЕТА
На моя приятел Вал Миленов
В пенливите вълни намирам
тайнствеността на апокриф… ...
  535  14 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
IV. НЕ ЩЕ УМРА!
Не ще умра, щом чувам лира
в Родопа планина весден*
и виждам как нощта бродира ...
  352  12  18 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
II. СЪВРЕМЕННА "О, ШИПКА!"
Лъвът е тих. Оръдията са глухи.
Солдатът с опълченецът тъгуват,
че в гордия народ на Аспарух ...
  819  19 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
III. ОДА ЗА БУКВИТЕ
И днес в този стар витинийски Олимп
перо по папируса броди...
Молитва свещена звънти като химн ...
  429  12  15 
EТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
I. ВЪЗВЕЛИЧЕНАТА ЛЮБОВ
Посветено на жена ми
Къде си, нимфа светлолика,
без теб съм уморен и вял?!… ...
  305 
Звездите са най-ярки махмудии,
а месецът телеца е рогат,
полята с надиплени зелении,
цветчета с медоносен аромат.
И буки - извисени грановити ...
  583 
На жена ми
Къде си, питам се, къде си?!
Омръзна ми от пошла плът
на хиалуронови принцеси,
които за Ергена мрат!… ...
  311 
На дъщеря ми
Къде ли си, пъстро хвърчило,
с конеца от бабина хурка?
Направих те сам, мое мило,
пред нашата селска къщурка. ...
  410 
Посветено на всички български незнайни воини, загинали в борбите за териториалната цялост на България.
Съсухрени пръсти от земната кал,
нивята преборвали с труд,
в очите й светли искрици на жал
блестят като свят изумруд… ...
  344 
Днес се навършват 150 години от обесването на най-достойният син на майка България. Дълбок поклон!
Няма сняг днес дори, няма чистия сняг,
да открием следите ти - свети!…
И на Къкрина онзи предателски мрак
не отмиват дори вековете… ...
  768 
Болестта ми - невярна любима
ме докосва с измамните пръсти.
И ми взима сърцето ранимо
ей такава, подвеждащо-лъстна…
Как прегръща ме с дива разблуда! ...
  790  11 
В памет на баба и дядо
Пътеките на птици в небосклона
оставят белокрилите си дири.
Вън есен – понагиздена кокона,
подтичва по стаените баири. ...
  343 
В памет на Димитър Талев
Вятър свири с върбова пищялка
тих рефрен от “Йовано-Йованке”.
И скрибуца каручката малка
с младо конче сред букови гранки. ...
  310 
„Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.“
Д. Дебелянов ...
  585  14 
В памет на акад. Антон Дончев
Жалните чанове пеят сащисани
в няколко реда и брънки.
Слънцето в утрото - бледо, изписано
с устни захапва те тънки. ...
  754 
Сребриста лунна светлина
и щурчовият сладък звук…
Виши се горда планина,
облякла злачен ямурлук…
Козарче с медено бърдуче ...
  309 
  637 
Ще бъда (помнете ме…)
Ще бъда яркият светилник,
разказващ с Талевия плам
и в дни на робството, по-силно
ще любя Македония, знам! ...
  651 
Вълната ще прости на камъка,
че спира лудия й бяг.
И пътят ще прости на ямата,
че пречка е за друмник пак.
И птичка ще прости на облака, ...
  778  13 
Море от пресни сенокоси
и вик на млад косач :“Е-хей”…
На извора момица боса
от рано китеник белей…
Дочуваш калени бърдуци ...
  1086 
В последен порив на душата
аз пиша този тъжен лист…
За мен любима беше, свята
и вярвах в погледа ти чист!
В сърце туптящо – систолично, ...
  515  13 
Под прага се промъква в миг ветрецът
и с премета си болката измита...
Останал сред бетоните щурецът,
дали ще ми посвири до насита?!
Раздира месец облачните дрипи ...
  285 
Коси, изтъкани от злато -
в загадъчна нощ се разливат
над моите устни, когато
надвесваш се в сън, Самодиво!…
Гърдите ти - обреден хляб ...
  486 
По случай 175 години от рождението на великият поет и революционер Христо Ботев
“На майце си” днес декламира
Поетът със патос възвишен!
И в тясна Браилска квартира
“Към брата” си изповед пише… ...
  263 
В моя сън аз завръщам се драг
в одаята, покрита със слама.
И прекрачил рождения праг
в топъл поглед потъвам на мама!
Вън луната е обредна пита ...
  272  11 
Печални мои теменуги,
израснали в запустен слог,
създадени от Господ Бог -
една разцъфнала задруга.
Подарък с обич за съпруга ...
  355 
Любовна обител
На Лилия
Нощта е толкоз многословна.
Шепти ни с вятърен език
и мъката така отровна ...
  604 
Просторите са светли далнини.
Бориките разперени са пръсти,
в грамади от зелени планини
и вятър тих в тополите чевръсти.
Детенцето, играещо си с конче, ...
  602 
Съзвездие – наниз от пендари,
на шията на вечер златна.
И месецът да грейне свари
сред синевата необятна…
Засвири вятър на пищялка, ...
  536 
На майка ми
Годините зачатък на листа са,
покълнали в дървото на живота.
Лъчите златоносна са украса,
играещи в глогинките с охота. ...
  359  15 
Random works
: ??:??