БОГ ДА ПРОСТИ ДЕМОКРАЦИЯТА!
Думите са създадени, за да крием зад тях мислите си.
Фр.
Понякога и аз както всички софиянци запрашвам към родното си село. И там винаги се срещам с бай Христо - комшията ни.
Бай Христо е сух, попрегърбен старец, с бяла коса, сини очи, малко помътняли от перде. Много труд беше видял през живота си този човек. Аз го помня като водопроводчикът. Навремето като по-млад никога не се пестеше. Винаги се отзоваваше на всички. Но дойде време, когато ръцете му отслабнаха и вече не можеше да върши работата си.
Винаги, когато се виждаме на улицата, с него започваме един и същ разговор:
- Ти пак ли работиш там? - пита ме той.
- Там ами... Къде другаде да работя? - отвръщам аз.
- И колко ти плащат?
- 230!
- Ми много малко, бе! - цъка с език бай Христо.
И продължава: ...