Елисавета-между разума и сърцето
(Есе върху ,,Крадецът на праскови")
За историята и трагичната участ на една невъзможна любов, зародила се по времето на ужасите на хода на войната? За повестта - ,,Крадецът на праскови"? Или, всъщност, за Елисавета - жената, която се влюбва, но се оказва между разделението (дилемата) разум - сърце, разум-чувства?
Повестта ,,Крадецът на праскови" от Емилиян Станев успява да разкаже по един много интересен, но и трагичен начин за любовта като и възвишено, и свято чувство, но в същото време и като емоция ( копнеж), който си остава невъзможен. Дори раздвояващ душевността и личността на един от героите в произведението. Такъв пример е Елисавета сама по себе си и никоя друга.
Елисавета се влюбва истински за първи път в Иво (Обретенович)- сръбски военнопленник, когато по света настъпва едно от най-страшните неща- именно, Първата световна война. Време, носещо заедно със себе си страх за човешкото съществуване, глад, сълзи. Разруха, нечовешка омраза и безмилостн ...