Изгубени по Валентин
Всеки да празнувал каквото искал - звучи от екрана, Валентин или Трифон. С подобна милтикулти либералност и безпределна неподозрителна всеядност на добрите малки топящи се държавки и народчета им "се случва" само едно - немигновено но напълно сигурно изчезване. Не сте убедени? Ами нека припомним епизод от историята. Предполагам, мнозина са чували, че според голям можеби дори преобладаващ брой "родни" историци траките са изчезнали. Такива тези излагаше дори спрягания за патриот бивш директор на НИМ проф. Б. Димитров, без видими притеснения от явната им недостоверност и пълна несъстоятелност. Защото ако имаше в тях истина, нас днес нямаше да ни има, нямаше да знаем Коледа, Гергьовден, шевици, мартеници и хоро! Но, че част от "най-големия народ след индийския" загубва идентичността си е факт. Факт който задължава за проява на висша сериозност и разум винаги когато иде реч за пропускане на чужди влияния. Защото тракийската си самоличност изгубват онези от траките, които заживяват като римляни а по-късно ромеи в наложения им вкл. със сила начин на живот в Западната а по-късно Източна Римска империя. Като римляни, някои от тях започнали да служат на Рим, да носят римски имена, да се обличат по римската мода, да говорят с римски думи, да почитат римски божества, да празнуват римски празници. После същото се повтаря с Византия, още траки се обезродяват, понеже заживяват като ромеи. Не е станало за един ден, с изоставянето на един роден и замяната му с друг чужд римски празник, на една тракийска с друга латинска или гръцка дума. Но е станало - много траки станали чужди на племето си, възприели се като римляни, ромеи. Както днес, на североизток и запад от нас се чувстват различни съответно от руси и българи, въпреки фактите, въпреки истината. И всичко се случило както се случва и днес, пред очите ни - с невинно наслагване на неместен върху местен обичай, празник, ритуал; после местното се заклеймява като варварско, после като ганьовско и така докато остане само Валентин.
© Димитър All rights reserved.
