В първия момент усещаш силно въздушно течение. Косата ти започва да бяга във всички посоки. Докато подвижните стълби бавно те свалят в подземието, по неподвижните до теб прехвърча река с двупосочно течение. Продължаваш бавно да слизаш към долната земя. Някой те намушква с рамо, за да те пререди. Не му обръщаш внимание. Не си представяш как ще се прекатури надолу с главата, тичайки по стълбите. Или поне се опитваш. Вече стъпваш върху твърда земя. Нямаш време да я опипаш добре с краката си. Оглеждаш се бързо и виждаш, че тук има още много като теб. Дори изглеждат по същия начин: гледат втренчено, в най-добрия случай в някой себеподобен, а в най-лошия – в някаква светеща джаджа; не се усмихват; почти не говорят; от ушите им излизат кабели, които се свързват със светещите джаджи. Вървиш само направо и се стараеш да не пресечеш нечий път. Рядко успяваш. Ти също избираш своята точка, където да спреш сред останалите. След малко си избрал и тази, в която да се втренчиш. Готово! Слял си се с об ...