13 мин reading
Н2О*
В уютното фоайе на виенския хотел Ибис имаше малко хора - трима млади човека ровещи в телефоните си, по-възрастен мъж от тях, облечен в тиролски дрехи, четящ хартиено печатно издание, всеки зает с традиционното за възрастта си четиво, стройна дама, привличаща всеки мъжки поглед, облечена в цветни спортни дрехи. През безшумно отваряща се врата влезе човек облечен в клин, с високи обувки и анорак в цвят каки, насочи се към рецепцията, поздрави човека до рафта с подаване на ръка.
- Веднага се познавате туристите, само вие си купувате минерална вода за пиене.
- Но това, уважаеми инженере това е Перие - отвърна неговият гост инженер Димиятов.
- Каквато и да е тази вода, е бутилирана в найлонова бутилка и минералите правят тиха вредна химична реакция и тя няма свежест и вкус като тази на чешмите на виенчани и затова си пием хубава прясна и студена вода направо от кранчетата - заповядайте с представителната както винаги фрау Бистра, след мен, моля!
Пред вратата на хотела беше спряла чудн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up