Науката уби Бог и от трупа му се роди идеолог
С цел предаването на идеите, които ще изложа в това есе, ще предложа една разширена дефиниция на теоретичната основа на понятието „наука”.Това е система от логически подредени знания с цел да опише процесите, изграждащия материалния свят, изградена върху два основни принципа – този на аксиомите, тоест твърдения, които се приемат за даденост без начин да бъдат доказани или опровергани, и този на експерименталния метод, който служи за практическа проверка, потвърждаване или опровергаване на дадено твърдение в строго контролирана материална среда. По същия начин ще предложа дефиниция на теоретичната основа на понятието „религия”. Това е система от подредени знания, целяща да опише принципите, изграждащи моралния аспект на света и живота и да даде практическа насока в изграждането на етиката, тоест как трябва човек да действа. Поради философските разлики в епистемологията, тоест какъв вид знание засягат, твърдя, че религията и науката не се застъпват, а изпълняват различни функции. Научното ни показва какъв е материалният свят около нас, а религиозното ни показва как да навигираме този свят по морален начин.
Поради сериозния конфликт между християнството и учените, достигнал най-високата си точка в Европа около средата на XIX век, Фридрих Ницше заявява най-известната му фраза: „Бог е мъртъв и ние го убихме.” Тази, фраза, обаче, не е пълното му твърдение, а то е: „Бог е мъртъв, ние го убихме и никога няма да ни стигне водата да отмие кръвта.” С тези си думи не просто илюстрира заключението от конфликта между църквата и науката по неговото време, а именно, че мнозинството европейци губят вярата си в християнството и се уповават на новата наука вместо това, донесла им невероятни чудеса по време на индустриалната революция. Същата идея е заложена в централния конфликт на романа „Братя Карамазови” на гениалния, по мое мнение, руски писател Фьодор Достоевски, описващ действието на този конфликт върху Русия. На повърхността на това твърдение, модерният човек не би бил сигурен какво е толкова ужасното в тази ситуация – та нали хората са се отървали от всуеверията и от тираничния контрол на църквата над животите си? Не са ли имали новооткрита свобода сами да решават кое е морално и кое не е, да са господари на съдбата си, вместо да са винаги нащрек да не прегрешат и да се озоват в Ада, осъдени на безкрайни мъчения? Това е било истина, но е само половината картина на това, което се е случило.
Християнството е било самата основа на европейската цивилизация от времето на римската империя, във философски, морален, битов, културен и организационен смисъл. Една от идеите, които са във философската и духовната основата са тази за божествения индивид – това, че във всеки човек има искра на божественото и че индивидът е най-важното звено на едно общество, а не групата. Другата основна идея е тази за светотата на словото – или Логос, Светия Дух – а именно, че говорът с цел истината е най-ценното средство на едно общество и че е единственото средство, което индивида (следователно и цялото общество, изградено от индивиди) има, за да се справи и с тиранията на прекалената подреденост, и с ужищожението на прекаления хаос. Самата дума „диалог” идва от „Логос” и в този смисъл означава обмен на ценни истини между два индивида и също така метод за трансформация на индивида чрез научване на собствените грешки и придобиване на нови знания. Имайки предвид, че точно тези две идеи са самата основа на християнската вяра и че те са в основата на европейските цивилизации през вековете, загубата на вярата води и до захвърляне на тези идеи като основополагащи. С други думи, цялата морална структура, върху която е изградена европейската цивилизация, е изчезнала и е оставила огромна дупка, която все нещо трябва да запълни.
А именно това, което се стреми да запълни този вакум са идеологиите, които възникват от средата на XIX век, а именно марксизма, различни видове империалистичен национализъм, фашизма, анархизма, капитализма и всичките им производни и пермутации. XX век може да се характеризира като неспирен конфликт между различни идеологии. След края на първата световна война се разпадат кралства и империи, зараждат се нови държави, нови начини на управление за местата, в които са приложени, било то демокрация, социализъм, комунизъм, фашизъм, национализъм и други. Последствията от първата водят до втората световна война, която е още по-виден конфликт между идеологии – фашизъм срещу демократичен капитализъм и комунизъм. След падението на фашистките режими, конфликтът еволюира в капитализъм срещу комунизъм или Запада срещу Изтока. С падането на СССР и края на студената война, идеологичният победител става ясен за целия свят. В целият този процес, обаче, физици и инженери успяват да създадат оръжие, което може да заличи човечеството от лицето на Земята, а именно ядрените бойни глави.
Все още почитаме идоли, все още се кланяме в храмове и все още изпълняваме ритуали, но не науката е новата религия, а идеологията, която е засега победител от идеологичния конфликт, започнал заради смъртта на религията. С победата на науката над християнството, се изменя и метафизичната основа – вече всичко, което считаме за реално, е материалното, това, което влиза в границите на науката. Всичко останало бива отхвърлено по дефиниция като илюзия, фантазия, шарлатанство или нещо, което науката някога ще обясни, но днес не може. С победата на материалната реалност над моралната губим връзка към най-съществените части на себе си – а именно тези, които са способни да говорят пълната истина със смелост и са готови за трансформация към нещо по-добро. Почитаме индивида само за капацитета му да се издигне в социалните йерархии, а не като основата на цивилизацията с божествена искрица в себе си. Използваме думите повече да залъгваме себе си и другите и дори се гордеем с това, а не се стремим към истината.
Свързани произведения
Comments
-
Много добре изложена теза!
-
Има Бог!
Бог Го има! -
Бог е един!!Милостив,всеопрощаващ,обичащ!!Това прилича на майка?
-
Честито. Вярно малко бяха есетата, явно темата е "непопулярна" или "сложна" или "безинтересна" ,но отличаването на твоето есе като най-добро е напълно заслужено. Аз пък се радвам, че на теб ще изпратя книжката, защото може би ще ти е интересна и може би ще погледнеш и от по-различен ъгъл на науката и връзката и с парите. Парите, които всъщност са може би Новата Религия.
-
След като конкурсът приключи, мога - както казват в парламента - да посоча мотивите си. Гласувах за това есе, тъй като то най-много от трите отговаря, по мое мнение, на зададената тема. Имам обаче някои възражения относно изложената в него теза, Само ще спомена, че правя разлика между "религия" и "вероизповедание", които иначе се третират като синоними. В този смисъл смятам, че същинската религия (за каквато приемам езотериката) разглежда не единствено моралния, а също материалния, субстанционалния и енергийния аспекти на битието.
-
Това е система от подредени знания, целяща да опише принципите, изграждащи моралния аспект на света и живота и да даде практическа насока в изграждането на етиката, тоест как трябва човек да действа. - Това определиние описва по скоро понятията възпитание и култура. А религията за разлика от духовното учение. Изисква емоционална и душевна отдаденост водеща до сливане с обекта. Това означава и думата йога. Целта на религията е живееш с Господа. Ако обекта на религията е Истината и Мъдростта, то тя е на място, ако е една абстракция както са повечето религии в момента, това е катастрофа! А бе има мегдан за много размисъл.
-
Браво! Прочетох го по диагонал: точно, синтезирано във въвеждането в понятията, изложението е впечатляващо, а примерът с края на студената война и СССР - комунизмът и вярата в него и т.н. - по-добре не мога и да си представя в случая! Утре ще го прочета по-обстойно дума по дума, ще се повторя, но наистина съм впечатлена!
-
Разширената версия е готова. Предупреждавам, че е доста обемна - около 3100 думи. Напълно възможно е да задава повече въпроси, отколкото отговаря, но това е от рисковете, които обичам да поемам. Приятно четене и мислене! Ето линка към произведението в сайта: https://otkrovenia.com/bg/eseta/nauka-bog-ideologiya-razshireni-misli
-
Успех! Писането ти се отдава, последователен си и довършваш тезите си, само дай широта на погледа и се опитай по-мащабно да развиваш, да не се движиш в определен рамка, за да не звучи като сух академичен реферат! Имаш основа, можеш!
-
В момента пиша доста разширане версия на това есе и съм стигнал до края на първия параграф и като обем вече е почти колкото цялото сега. Тази вечер ще го завърша и предполагам най-късно утре вечер ще бъде одобрено и публикувано в сайта. Тогава ще дам линк за заинтересованите.
-
Прекалено теоретизиране, за да докажеш, че наука и религия не се застъпват? Всичко се застъпва, пренасят се понятия от една област в друга, с тези напреднали технологи информационно сме заляти с какво ли не и само едно по-умело подреждане на понятията независимо в коя област на по-достъпен език вече се превръща в религия - опиум за гладните. А гладни има твърде много, и промери от живота колкото щеш, гладът, емоционалният, е в основата на всичкото зло и убийствено, с което ни заливат. И религията по своему е наука в определени рамки, а науката като цяло, която е уж отворена система, е отворена само за определени сили и силНи. Така че можеше по-широко да размишляваш по темата, а не да се затвориш в рамките на сухо едностранно по-скоро разяснение на утвърдени понятия, вместо да вложиш творческа мисъл и въображение!
...с две думи - много изречено без нищо изказано... демагогия! -
Дали, Дийпак Чопра е шарлатанин или не е без значение в случая. Цитирах нещо конкретно, което усетих като илюстрация на моя мисъл, но понеже си е цитат, няма нищо по-нормално от това да напиша и автора / източника. Пъъъък... защо не зарежеш броя на страниците , а дори и въпростоно предизвикателство и не напишеш всичко, което мислиш? Вероятно не само на мен ще ми бъде интересно да го прочета.
-
ЛуЛу, запознат съм с теории, подобни на тези, които накратко описа, но ме ги споменах в есето поради ограничението за обема (2 страници)
Ирен, Дийпак Чопра ми се струва като шарлатанин, който често няма представа за какво говори, но звучи като авторитет (например, когато говори за квантова механика и душевност едновременно, си личи, че си няма понятие за какво говори, но го бива да звучи високо интелигентен) Все пак, твърдението, което цитира има част истина в него, но е прекалено опростено и неясно. Използвайки това определение за духовност, бих казал, че една от основните на религията е разбирането, че всички имат опитност и че има нещо общо между всички тези опитности. Разбира се, и това е огромно опростение, но за да обясня наистина какво мисля по темата и да дам точните дефиниции (поне според мен) ще ми трябват много страници, далеч повече от есето. -
Върнах се тук. Върнах се, защото срещнах "концентрирано" това, което мисля и реших да го споделя с теб.
"Религия е да вярваш в опитността на някой друг.
Духовност е да имаш своя собствена опитност."
Дийпак Чопра -
Съществуват теории, според които хората имат нужда да бъдат частица от масата, формирайки въпросната структура сплотено и естествено, на базата на религия или идеология. Като се има предвид тази психична жажда за следване на идеи и вярвания, е повече от логична появата на нови идеологии като следствие от факта, че религията, която преди е изпълнявала подобна функция, е била убита.
Повече информация относно тази гледна точка можеш да откриеш, потапяйки се в книгата на Густав Льо Бон "Психология на тълпите", както и във вдъхновената от нея "Ерата на тълпите" на Серж Московичи. Като втората беше невероятно удоволствие за мен, намирам я за разкошен интелектуален стимулант!
Когато прочетох последното ти изречение, виждайки, че няма следващ параграф, почувствах известно озадачение. Защото са изложени чисти аналитични размишления, но липсва конкретното решение, което, според автора, би разрешило дадения проблем. С такъв подход провокираш читателите да създадат свои собствени решения. -
Здравей. Чудесно есе. За сега според мен най-доброто. Съжалявам за броя страници, когато задавах темата бях писала да няма ограничение в броя страници, но... не знам каква е причината редактора да сложи. Но и така есето е на много добро ниво. Бих искала и малко да поспоря с теб по темата, но това няма да е точно сега. Пожелавам успех.
-
Гласувам с две ръце! Споделям написаното и смятам, че това е отговорът на загадката. Финалът е точно на мястото си и трябва всички да прочетат това есе. Чакам следващото!
-
Това е една необятна тема, но в своето есе си успял да засегнеш съществени въпроси!
Харесаха ми разсъжденията и анализите ти! Ще се радвам да прочета още по темата! Поздрав и успех! -
Благодаря много за позитивните отзиви! Не знам за добро или за лошо е, че имаше лимит от 2 страници, че можеше да напиша и в път повече, но щях толкова да избягам в странични теми, че щеше да стане доста трудно да се следи мисълта. Мисля да напиша в близките дни поредица есета в подобен стил на разнообразни теми, пък каквото стане.
-
Поздравления и успех!
-
Благодаря ти за удоволствието да прочета едно истинско есе. Ясна и обоснована гледна точка, която междудругото подкрепям на 100 процента. "религията и науката не се застъпват, а изпълняват различни функции." - абсолютно точно. Възможно е преди десетилетия науката да се е опитала да се превърне в религия, от гледна точка на влиянието си върху масите, но това е твърде повърхностно разглеждане на нещата. Все пак смятам, че както западното, така и нашето общество, а на изток това вероятно никога не се е променяло, търсят и намират начини да развиват духовността. Пример за това са многобройните книги и учения на тази тема. Да, много от тях са създадени от чисто материалистични подбуди, което води понякога до пълно отричане, но има и такива, които помагат да видиш различните пътища.
