Очите
Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават!
Очите – прозорецът към душата, към... нещо вътре. Дълбоко скрито – недокоснато, чудовищно...
Те са тунелът към... към един не много малък мистър Хайд, назначен под прикритие и умело контролиран.
Есен е – жълт, мъртъв сезон. На безсмислици и многоточия, и кръгови движения... Морфиново безлично биват изметени болящите от спомени тротоари. Разкъсани от метлите парчета се преливат в гротескна картинка. Като лента на много стар филм, трепереща и без субтитри.
Импресия от чувства – бушуващи, сурови, отляти в зле структурирани, не съвсем пасващи изречения. Чакащи своя край или свободата си?
А тя е илюзия, една глупаво втълпена утопия, низка и жалка. Човек свободен, в окови... все едно. Свободата е обратно пропорционална на парите, които получаваш. Продавам се! На разни тролове – за пари – за не много пари... Поне да си знаех цената?!
Разпънат, след това – пречупен. Часовникът стенографски записва всичко, отмервайки със своето тик-так – отдясно-наляво!
Боли – само като дишам...
Губя се по пътя, обикалям, търся, но никога не се променям. Нямам GPS. Там, където съм, сателитите нямат покритие. Out of service! Глупаво е да се мислиш за неоткриваем и все пак никъде не се намирам.
Аналогично на птиците, хората също умират сами. В повечето случаи дори без себе си.
Търся се – до края на времето, до края на себе си. В крайна лява лента - без да отдавам предимство.
Не ме е страх от нищо!
Само този подигравателен упрек, който виждам всяка сутрин в огледалото... Кога ли и те ще помръкнат?
Очите – те са Пътят, аз съм началото!
© Филип Филипов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
МНого е хубаво!!!
-
Не е сам
Само колко фенки има!Пък и последното есе звучи почти влюбено ! Фил, ти си интересен, интригуващ, магнетичен...и заслужаваш да бъдеш много обичан!Дано те оценят, щото нали знаеш, че хубавите ябълки ги ядат прасетата... -
Що така си се бил сдухал приятел? То че умираме сами е абсолютно вярно, ама няма смисъл да живеем в самотата още от сега. Това няма да ни подготви за там от където никой не се връща. Че боли споделям и разбирам издъно. И повярвай ми, парите не купуват индулгенция от болката. Есен е. Най-многоцветния сезон е това. Останал си бил само с един цвят на дъгата изглежда. Добре поне че е жълтия. При мен остана само нищото един ден. Не е страшно. Просто душата ти се буди. Пиши си каквото ти е на сърце. Всички се стараем да го правим. Колкото обаче и да ти се струва, че си сам лъжеш се. Пиши, публикувай и чети. Ще видиш в сърцето си, че не си сам. А може би вече си го видял?
-
Хареса ми! Прекрасно си описал емоцията свързана с очите!
-
Харесах, както винаги! Хубавото на есента е, че след нея идва зимата!
-
Дано се откриеш преди да помръкнат. В тях ще видиш истината.
-
-
Пак същия спор, който съм водила многократно. Ако някой ми посочи в коя точно книга на Павел Матев е публикувано стихотворението "Ти виждал ли си как умира птица", много ще му бъда благодарна. Защото аз твърдя, че стихотворението е от Димитрина Равалиева, защото съм го виждала публикувано черно на бяло преди повече от двадесет години.
-
Особено ми хареса за есента, че е сезон на безмислия, многоточия и кръгови движения...и също как тротоарите болят от спомени...и цитата на Павел Матев...и като цяло също е супер!Браво, птиче!
-
Авторът на цитата е Димитрина Равалиева. Добре е да се посочва.
-
Много ми харесва. Явно имаме нещо общо с типичния груб стил на изразяване! Поздрави
-
"Търся се – до края на времето, до края на себе си". Харесах! Поздрав!
-
очите не лъжат, Филип!
те са ключа за душата!
поздравления!!! -
Липсваха ми твоите дълбоки емоции. Винаги ги изразяваш толкова образно!
-
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
