Конкретното, човешкото съзнание е устроено винаги да търси и намира ползи, чрез действията си, за конкретния индивид. Нарича ползите факти. Когато се научи да прави разлика между употребата и злоупотребата с тях, поставя граница-тайна, помежду им. От едната ѝ страна поставя истинните, от другата – неистинните. За да ги различава по-добре, нарича вторите лъжа. Границата служи, за да опази вътрешния “Аз” от външното “Ние” и да осигури приемането на личното в сферата на общото.
Участник и съучастник в съжителството с ползите, волно или неволно, конкретното съзнание се придвижва в двете съ-гранични територии като отбягва да си отговаря на въпроса: “Кое от нечовешките неща, днес, за мен не се оказа никак чуждо?”
А може би тъкмо в променящия се отговор е онази Истина, която синхронизира еволюцията на конкретното-преходно с общото-вечно.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
The work is a contestant:
Истината - премълчавана, интерпретирана, различна за всеки от нас »