7 min reading
Там
Здравей, как си приятелю,
как, добре ли я караш,
още ли…
Вятърът гонеше пясъка пренесен от туристите на крайбрежната алея обратно към плажа. Вятър, за туристите, бриз за местните. Независимо кой как го наричаше, той беше един от най-верните приятели на романтиката. А от нея имаше много по това време.
Бризът подухваше леко, но достатъчно за да накара косъмчетата по тялото да настръхнат. И така плажната хавлия се превръщаше в романтичен заслон.
Бризът носеше миризма на риба, рибата значеше почивка, почивката - море, а морето – романтика.
Бризът носеше и онази вечна песен на Тоника, а излезлите на вечерна разходка туристи се закачаха на музикалната въдичка и биваха привлечени от романтичните балади към ресторанта с белите тенти.
Крайбрежната алея беше другата страна на романтиката. Оживена, изпълнена с хора, ухания, детски викове и приятелски смях. Самата алея се намираше точно зад гъстата зелена ивица дървета и уханни цветни храсти, отделяща плажът от самия курорт. Сякаш той беше све ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Нека следващия път преди да осъдим някой, че мечтае за Там, да си спомним за Пешо и за бляновете му по романтиката. Всичко има две страни и всеки има правото да си мечтае за онази страната на монетата, която е избрал да запомни.