Apr 19, 2020, 7:54 AM

В очакване на ден 

  Essays » Social, Phylosophy
1683 2 0
3 min reading
-Вдъхновено от творчеството на Христо Смирненски
Очи търсещи надежда, търсещи живот. Души в преследване на добро и любов. Мечти, сърца, умове, оставени в хладни улици да търсят свойта топлина. Всички ние сме прашинки разпиляни по чудната повръхност на своята съдба “ ний всички сме деца на майката земя „! Всяка прашинка, раздухана от тих ветрец, лети надалеч, надалеч докато не се приземи и сплоти се със животите на свои единосъдбеници.
Попаднала в недрата на Витоша, една прашинка ще последва смело вече обречения си път. Този миг още една душа ще бъде част от не толкова красивата страна на големия празничен град. Но и това раждане ще донесе полъх от красива надежда, че студените пазви на булевардите ще затоплят и нейното сърце. Приземяването ѝ ще бъде поетично красиво, разкошния вечерен град ще посрещне поредната си жертва, давайки ѝ щастлив миг, който в последствие ще се превърне в единствения желан спомен. Но и той ще е красив за сметка на чуждата болка. „Тази вечер Витоша е тъй загадъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радица Божилова All rights reserved.

Random works
: ??:??