sakio (Александър)
39 80
Aug 21, 2021, 6:28 AM  

За българската интелигенция в странство 

  Essays » Social
1378 4 18
4 мин reading

 

Българската интелигенция в странство обича да развява патриотизма си. Вероятно бихте се съгласили с мен? Независимо, че това се прави за „чужденеца“; да не се изложим!

Иначе много рядко се бием по гърдите от умилителни чувства по родолюбие. Знаем кой е Апостола на свободата, дори може да сме чували, че поп Кръстьо не е предал Левски, дори е възможно генерал Вазов да ни се явява прадядо!

Веднъж подгонили рахата обаче, бързо-бързо забравяме думата „отечество“, която полепва, като досадно петно на името ни и срама се вкоренява в интернационалното ни битие, което е наднационално. Нали така? А България? Е, тя просто се превръща в наша втора родина (в най-добрия случай), защото ние забравяме вярата ѝ и кръвта на отците ѝ. А каква хубава дума „отечество“, а!

Отците ни пък нека си радеят за отечеството и да мизерстват в градчета и паланки. Нека се случват някакви неща в нашата татковина, нас какво ни интересува?

Ние градим бъдещето, нашето и на децата ни – тези, които ще градят бъдещето на света! Защото днешното бъдеще на нашите задгранични хлапенца не изглежда никак българско. Ала може ли да виним тия хлапенца? Разбира се, че не! Така е възпитала детето си маминка, която е отхвърлила всичко българско и приела всичко чуждо! Която е забравила собствената си книжнина и говори на децата си, барабар със съпруга ѝ, на английски, френски, немски, и какъвто друг език искате, защото българският не е модерен. Недостоен е!

Защото няма хубави модерни сградки, качествени пътища, елитни и скъпи училища и меки нрави. Защото българинът не е известен с нищичко, освен с хилядолетната история – миналото на някакви варвари; с Православната си вяра, която е крепила и опазила българския народ, а и не само него, от разгром и етническа асимилация (отново какви варвари)! Защото маминка не осъзнава, че нейният род е причината нея (ведно с мъжа ѝ и цялата ѝ челяд) да ги има и да се радват на английския, френския, немския, и който си още искате! Не съзнава, маминка, че нашият народ е народ ограбван, убиван, насилван, клан, подигран, обезсърчен, унизен, отвличан, горян, изнемогващ, но не и компромисен с достойнството и честта си, „варварски“ качества, които ѝ липсват! Защото маминка не осъзнава, че рядко има такива твърди народи в човешката история и че по Божия милост, заради силната вяра и характер на българина, днес все още можем да чуваме камбани, а не минарета и да проявяваме тая толкова обичана от маминка свобода навън, зад граница.

И ето, че хлапенцето, което се появява на бял свят в чужбина, расте и започва да срича на езикът Х, неговият първи език. Учи Х-ката азбука. Научава се да говори с маминка повече на Х, нежели на български. Български научава криво-ляво от дядовците и бабите си, които помагат в отглеждането му, но до младежките си години е забравило всичко и вече не знае бъкел от майчиния си език.


За тези нови българчета България ще е позната само на картата и евентуално и в много редки случаи – с хубавите си курортите си, баницата на баба, минералните си бани и своята забележителна природа, които между впрочем също ще забрави, като неясън сън. По такъв начин маминка ще заличи българската памет и ще приобщи новата памет и след още едно поколение децата ѝ ще са чували само за българските си корени. А дали?

Маминка ще съска със зъби, че трябва хлапенцата да не са превръщат в „черните“ овчици сред връстниците си, за да не страдат и че трябва да се приобщят; ще ти даде още един куп глупави и кои от кои по-изтъркани доводи за уместността на тия доводи…

Защо е всичко това и кое ме подтиква да го пиша? Не може ли навсякъде човекът да е добър, порядъчен; не можем ли да сме над „тия неща“ и да не се караме за някаква си плът и кръв? За някаква си вяра и история, за някакви си ценности и порядки? Има ли земята граници? Не е ли всичко това някаква грандиозна глупост и не може ли просто да се обичаме всемирно? Това твърди световната либерална бълвоч, която ще унищожи човека и ще го превърне в обезличен робот; система, която ще отнеме живеца и уникалността му, неговата свята правда, отстояването на честта му и запазване на културата му, осъзнаването му като същество с достойнство, което има определена цел – като народ, като душа, като цялост. Тая цялост световната общност ще превърне в прах и пепел, ще ѝ се подиграе и отхвърли, като най-долнопробен предразсъдък и отживелица и ще вдигне победоносно наздравица за Новия свят и за Новия човек, от който ще се възползва и който ще опитоми, човек, който няма да има лице, а рамка на главата. Човек, който ще е подвластен на пълно подчинение. Човек, който ще си мисли, че е придобил всичко, а всъщност ще е загубил всичко – индивидуалността си, собствената си свята воля и в същото време – националната си идентичност и единен дух!

 

Александър Алексиев

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Само една актуализация на информацията. Върнах се със семейството си обратно в България. След 10 години навън. Децата ми са приети тук в училище вече.
  • Явно тези коментари за някои хора са просто чесане на езици, и доказване на правота. Към 18.08.2021 населението на България е 6900000, официално. Работещите са 3000000. Преди любимата ви 89 населението беше почти 9 милиона. По прираст на населението България е на 229 място от 237 страни в света. Фактите са от сайта на ЦРУ. Но те не разбират там, и си ги нагласят, защото на нас тук, в България така ни изнася. Раждаемостта пада стремглаво и устойчиво от 2010 насам. Не че преди това е била над нулата. Това са факти. Правете си изводите сами. Защо го казвам това: защото ако не говорим, нищо няма да се промени. От думата започва всичко. Мълчанието не помага.
  • Поздравления за есето! Хубаво е да се скита по света и да се видят нови и различни неща. Но кръвта си не трябва да продаваме за шепа жълти стотинки. Тези, които са го осъзнали са все още тук. А тези, които са се претопили или са в процес на претопяване не знаят що е това идентичност и има ли почва в съзнанието им. Твърде заблудени и изгубени в превода индивиди. На тази тема може да се напише цяла дисертация.
  • Преди 89та границите предвидливо бяха затворени. Отвориха ги, когато тук падна нивото.
  • Ти май не ме четеш правилно, точно това казвам и аз - че трябва да се променим, да престанем да сме сървайвъри, а съзидатели - е, и да спазваме законите, аз изобщо не страдам по миналото, ама хич, обаче миналото не си е тръгнало от нас, то е като селото, вкоренено, дълбоко. Между другото законите хич не са лоши, лошото е, че постоянно се заобикалят.
    А - още един въпрос, който обичам да задавам, като ми се навират с тия 3 милиона българи зад граница - те не са 3, 2 са, но
    КОЛКО БЪЛГАРИ ЩЯХА ДА ОСТАНАТ ТУК, АКО ГРАНИЦИТЕ ПРЕДИ 1989 г. БЯХА ОТВОРЕНИ?
    Задавам го много пъти и нищой не ще да ми отговори, що така, м
  • И аз познавах хора, които избягаха, наричаха ги “невъзвращенци”. Според мен хора като теб, Валя, не желаят да приемат фактите: над 3 милиона българи не живеят в България. България вече не е само територия, и това е бъдещето, ако не и настоящето. Каквото и да ви лъже правителството, истината е, че България опустя - духовно опустя. И морално. А вие продължавате да предъвквате горчилката от миналото, вместо да промените първо себе си. Истината е, че в основата на всичко стои страхът: да не загубиш имот, живот, семейство, деца. Човек, който не е способен да превъзмогне този страх, или поне да повярва в някой, който го е превъзмогнал, никога не може да бъде свободен.
  • А, не ти се опълчвам, просто констатирам, все пак за моите 57 години успях да живея в два века и да наблюдавам две системи, имахме приятели, които избягаха, после като се връщаха, ни гледаха причудливо, и много вода ще изтече, докато си намерим мястото - нашата космополитност се превръща в комформизъм.
  • Тук имаме един израз: “I’ve been in your shoes”. Означава, че знам за какво говориш. Понеже дълго време съм живял в България. Но ти, Валя, и останалите българи, които сте избрали да останете да живеете в България, не сте били в нашите обувки. Така че не би могла да разбереш напълно за какво говоря. Александър ще разбере, и Краси, и всеки, който е направил другия избор. Това обаче, не ни разделя, и не ни прави по-малки българи.
  • Това, Петре, е наследство, което влачим много-много отдавна, между другото аз не наблюдавам чак такава мизерия, но българинът обича да се вайка и жалва за всичко, вместо да си почисти къщичката, на него все някой му е виновен, но не и той самият. Безхаберието е типично българска черта - на всекиго. Затова казах, че сме сървайвъри - о, незаменими сме в оцеляването, само че мразим законите и затова не ги спазваме - парадоксално и смешно. Свободата криво се тълкува.
  • Не е въпросът в материалното само.
    Въпросът е в липсата на сигурност и закони в България. В България могат да се изкарват пари, но като излезеш на улицата и видиш мизерията във всичките и проявления разбираш, че както си ги изкарал тези пари, така утре и теб и парите ти може да ви няма. В България не всичко е мизерия, тя е най-красивата земя в света, но законът не е един за всички. Имам предвид за всички обикновени хора. Останалите са над законите, без значение къде живеят, понеже те ги правят. Затова е въпрос на избор: дали да живееш в несигурност, страх, безхаберие, ленива безгрижност и вечно очакване, или да живееш един нормален и уреден живот. Който не разбира сложността и комплексността на този избор, е склонен да съди. Но това с нищо не помага никому.
  • Българинът цял живот го дава сървайвър, той е уникален с това си качество, но точно поради тази причина до ден-днешен няма кауза, и Алеко го е казал точно в разказа си "Бай Ганьо в Русия", а ние си имаме и поговорка - Я не сакам да съм добре, а Вуте да е зле.
    Когато бяха затворени границите, всички си мечтаеха за запада - щот тука нямало кой да ги оцени, нямало как достигнат оня стандарт и други подобни, но заминавайки на запад, се вкопчват в материалното, щото то малко повечко оттук, но на каква цена! - а, да, и артисти имахме, които заминаха навън, после като дойдоха, говореха с акцент, сбъркана работа, с една дума - липса на ценностна система.
    Поздрав за есето.
  • Благодаря от сърце, Ивита!
  • Благодаря за коментарите!
  • Този който си носи българското в сърцето, където и да отиде си остава българин, а има българи , цял живот, чуждопоклонници и така цели поколения!
  • Полярни или тропични: за България две истини няма. Сашо добре го е написал, той е видял голямата картина: “1984” - 1:1. Безос и Мъск, Брансън, магнати и корпорации, и кой ли още не осраха планетата, и ние им плащаме за това. Под благовидната физиономия на иноватори, и загрижени за опазването на планетата.
  • Привет, Алексанър! Поздравявам те за написаното. За смелостта. Когато един млад човек като теб има подобно отношение към наболели въпроси като тези, нищо в тази страна не е изгубено. Ще получиш полярни като отношение коментари, но не забравяй думите на Капитан Петко Войвода, че гъмотевиците поразяват само високите дървета. Ниските никой не ги забелязва. Погледнах и другите ти неща в блога и ти благодаря. Мнението ми се припокрива с това на Петър 1.
    С поздрав.☺
  • Браво, Александър! Ти си написал това, което и аз мисля!

    Адаш, събуди се, преди да започнеш да пишеш глупости, и си помисли добре, преди да напишеш “ако”. България Е била на три морета. Това не бива да се поставя под съмнение.
    И да, на мен ми пука, и моята дъщеря, която е родена в България, но не живее там, ще си остане българка. Дотук съм си свършил работата. А ти, и такива като теб, които казват “ако”, какво сте свършили?
  • ДОБРО УТРООО,... сабахлем, я да разбуня духовете...
    Добър патриотизъм лъха, но....кой вече се интересува от три-четери морета, от хилядолетна история, ако я имало. Наистина чуждопоклонничество е имало, има го и сега,...Не всички , които са напуснали страната ни и са из чужбина са миячи на чинии или разнасят пици...После, както са несравними едно обикновенно дете от София с връстник от провинцията,.. така е и с дете расло и учило из чужбината.
Random works
: ??:??