За необходимостта от обединение и промяна
Вече сме 2022 г. Отново живеем в трудни времена, в свят на пандемия и несигурност. И отново умните хора са убедени, че с тази несигурност ще се справим чрез нашите задружни сили, чрез трезво и разумно поведение. Много често съм в социалните мрежи и следя коментарите на хората там за настоящата ситуация. Ако осъзнавахме силата на думите и това, на което са способни те, ще разберем колко деструктивно е поведението ни. Вместо постоянно да наричаме управляващите „дебили” и да ги обвиняваме в родоотстъпничество и корупция, нека да насочим пъглед към самите себе си и да разберем, че политиците са част от народа и са отражение на народностното ни съзнание. Каквото вътре, това и вън… Светът, в който живеем, е отражение на нашия вътрешен свят.
Обстановката в страната няма да се промени, докато не престанем да се делим на леви и десни, на ваксинирани и неваксинирани и докато не спрем с безумните вярвания (като например, че чрез ваксините се готви глаболен заговор срещу човечеството, който цели неговото унищожение).
Само обединението ще ни спаси, а не разделението. И постоянното плюене срещу политиците и подозрението в това, че участват в „световен заговор” срещу населението няма да доведе до нищо добро. Всяка власт е от Бога, пише в Библията, и ние трябва да се покоряваме на тази власт и да я уважаваме. И не на последно място – да се молим за нея.
Необходимостта от обединение е особено належаща тъкмо днес, в смутните времена на вируси, неуредици и икономическа нестабилност. Само когато едно общество истински се обедини само тогава може да преодолее трудностите, проблемите и изпитанията. Проблемите се увеличават вследствие на неправилни действия, неправилна народопсихология и най-важното – заради липсата на консолидация и единение. Кое пречи на нас, българите, да бъдем успяваща нация? Пречат ни най-вече черногледството, негативното мислене и нагласата ни винаги да търсим причините за проблемите ни в другите, а не в самите себе си. Пречи ни и фокусирането на мисълта ни върху това не какво ще дадем, а какво ще получим. Един много вдъхновяващ автор на книги за самопомощ и самоусъвършенстване – Джоузеф Мърфи – е достигнал до вярното заключение, че „успех означава да живееш пълноценен и щастлив живот, да проявяваш най-добрите си качества и да споделяш със света всички свои таланти”. Е, ние, българите, преди да тръгнем да критикуваме, замисляме ли се дали даваме най-доброто от себе си за благото и развитието на обществото и страната ни? Дали проявяваме най-добрите си качества? Замисляме ли се дали и ние не притежаваме тези негативни качества, които виждаме в ближните си, в управляващите?... Силно належащо е да си отговорим на тези въпроси – защото промяната започва не отвън, а отвътре… Бъди промяната, която искаш да видиш в света!
© Петър Главеев All rights reserved.
