За скромната глупост
ЗА СКРОМНАТА ГЛУПОСТ
Като се замисля, май не съм срещал скромна глупост.
Тъй като глупците са повече от богатите, тоест има и бедни глупаци, намирах за естествено да се откриват екземпляри, които да крият неспособността си да мислят. Такива едни, необразовани, зле скроени, по-тъпи от приклад на калашник, нискочели, хора, чиито косми не знаят интимност.
Но не, странно, но сега, като се връщам в спомените си назад и като скришом гледам напред, установявам, че сред скромните хора глупаци няма.
Глупакът е политик, недостигнал ръста си; той е навсякъде, където има нещо за ядене с уста, не го търсете в тоалетната, той Е само входящ НОМЕР, веднъж влязъл, трудно излиза, писмо лез отговор. Агресията формира у него количества, които после се надуват в балони като в слабоумие, алчност, сексуална недостатъчност, хвърчат във въздуха като качества, добити от нищото.
Глупакът се гордее със себе си. Той е отделил цялото си време на собствената си неспособност да мисли, затова смята, че е съвършен. Той не чете, защото не може, но понеже е неспособен да мисли, въобразява си, че четенето убива времето, което би отделил да ограмотява другите. Безполезността му е уникална и затова най-често е богат човек с бъдеще, хубава кола, политик с обноски или поне дипломат, който не владее майчини езици.
Да, така си е, не съм срещал скромна глупост.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
