Contemporary authors work: literature, music, art etc.
392.2K results
Кон 19: Деца
🇧🇬
Принцът редеше лего замък на покрива и, докато се затрудняваше в някои части, пъшкаше тежко. В това време Кон пиеше коктейл от дива детелина, смляна в пасатора и овкусена с дайкири.
— И докога така ще строим замъци? — полюбопитства Кон.
— Чувал съм, че е добре да пазим детето в нас живо. В мен май е ...
Истина ли е това? Не вярвам!
Всяка глътка въздух ми тежи.
Свещичка в църквата запалвам —
ледена тръпка по мене пълзи.
Животът ни поднася изненади — ...
И с мълнии и гръм в среднощен час
щурчета и светулки вън убива,
развял пороят сребровласа грива...
И изведнъж... в корията край нас,
незнайна птичка смело с топъл глас, ...
Сред праха на отминали мечти вървя,
по пътища, които времето изтрива.
Във шепа пясък търся своята съдба,
а вятърът безмълвно я разпилява.
Съзнанието ми — самотен светъл бряг, ...
Секс и икономика
Каин убива Авел защото бог предпочел неговата жертва. Това е мотив по стар от библията. От Акад ни е останало The Courtship of Inanna and Dumuzi. Изглежда дори секса се е разглеждал през призмата на конкуренцията между животновъди и земеделци
Инана: Кой ще оре вулвата ми?
Кой ще оре ...
"Прости им, защото не знаят какво вършат." (Лука 23:34)
За някои да значиш нещо,
за други – просто да си шут,
на трети в мислите им вещо
да всяваш паника и смут. ...
Песен за изкушението, греховната любов и падението на волята пред забраненото. Там, където един поглед може да разклати империи, а една целувка да накара войници, генерали и царе да забравят клетви, заповеди и праведния си път.
„Целувката на Змията“ (лат. Osculum Serpentis) разказва за онези божеств ...
Закърпи времето последната въздишка.
Показа на живота среден пръст.
Преряза края на стоманената нишка,
готово да нарами своя кръст.
Кръстът на обречените нрави, ...
12+25. По зорна доба. Вълкан и съратниците му се връщат в Сизеболи
🇧🇬
Горко на всеки клеветник – хулител, който трупа богатство и все го брои!
Смята, че неговото богатство ще го увековечи. Ала не! Ще бъде хвърлен в Трошилото. А откъде да знаеш ти какво е Трошилото? Разпаленият Огън на Аллах, който прониква до сърцата. Той ще бъде затворен над него във високи стълбове. ...
Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава втора
Южните странници
Рибарят Кини Ран излезе от дома си рано тази дъждовна сутрин и с бавни стъпки се отправи към пристана, където бе закотвил малката си лодчица. Да, валеше, ала заплашващият всеки момент да обърне на сняг ситен лете ...
Роден от обич дъх повдигнал е нощта,
с искрящи изумруди бродирам утро наше.
На пръсти се протяга към слънцето света
и с радост пак тупти сърцето му уплашено.
Разплискват светлина поляни с минзухар, ...
Не беше млада, но с пищни клони,
които протягаше все към небето.
Аз ли бях малка, тя ли огромна,
но край Дунав свободни бяхме и двете.
Живителен сок от корена до върха ...
Истина ли е това? Не вярвам!
Всяка глътка въздух ми тежи.
Свещичка в църквата запалвам —
ледена тръпка по мене пълзи.
Животът ни поднася изненади — ...
Ще счупя крехката надежда,
закичена в витрината на самотата,
до вчера имаше любов, но днес със камък във ръката,
безсънно крачи болката човешка
и сочи с пръст и търси грешка. ...
Денем търся своя път към Бога,
дяволът ме буди в тъмна доба.
Две стихии борят се в душата —
гълъб бял и тигър до стената.
И сълза съм, скрита в самотата, ...
Това което прозрях в онова далечно време, наречено младост, е, че смисълът от съществуването на човешкия индивид се състои в това той да достигне до такова разбиране за нещата, което е диаметрално противоположно на постиженията на цялото човечество за цялото му историческо развитие. С една дума - см ...
Днес муза няма да те нарека,
макар че силно ти ме вдъхновяваш.
Пред мен безспир си нежната река -
и хем си тук, и хем ме отминаваш.
В душата ми мечти превъплъщаваш ...
Коя съм аз?
Онова красиво цвете, което в плевели расте
и от бурени големи не може да се отърве?
Коя съм аз?
Една звездичка на небето, една прашинка в свят голям ...
От малка, уви, ни после нататък -
не ми е обещавано, щастие...
С добро и грешки животът все бяга,
на Бог благодаря - праведния -
взех полагащото ми се до сега... ...