Утрото се плиска чисто
с розови черти,
искам си морето, искам,
с лятото лети.
Щом в сърцето се разливат, ...

Вечният път
Този,който способен е,да съзнае
необятния безкрай и пустошта на Нищото,
може спокойно в своите мемоари
Надеждата с Вяра и Любов да разнищва - ...

Вашите жени са разорана нива за вас. Идвайте на вашата нива, когато и както пожелаете.
Коран, сура Ал-Бакара (Кравата) 2:223
Слухове разни се носеха из Стамбул като листа, разпилени от есенен вятър. Вездесъщите зли езици шепнеха, пък някои споделяха и на висок глас, че Кадир бей си довел втора жена, ...

От радостта било или от мъка,
превръщам се във силует и плача.
Не ти обръщам гръб аз за разлъка,
не искам да ме виждаш плачещ в здрача.
Понякога пробождаш ме с жилата ...

Желая те и дните ми минават в мисли за теб,
с цвете те галя по лицето в мислите ми,
а с устни нежно галя плътта ти,
не мога да спра да мисля за твоите красиви очи,
не мога да спра да мисля за твоята душа, ...

Обичам и искам да бъда обичана.
Гениално творение на природата.
Ъгъл от безкрайността и ....
Ничия принадлежност.
Но нощем сънувам цветни дъги. ...

Не търся никаква изгода
и мисли скрити нямам аз.
Не е във моята природа
с лъжа да искам плътска страст.
Каквото казал съм и казвам ...

Аз отново вървя… и търкалям пред мен битието…
Доверчивата своя душа оскверних неведнъж.
За кого ли копривена риза безмълвно не плетох?...
Но лукаво ме сграбчваше демон в цъфтящата ръж!...
Все по-бързо, макар и накуцващ, животът ми тича ...

Като буреносен облак
през юли съм аз,
като никога непонокнало
семе в полето,
една от вечно ...

Улицата от умора
няма време на поспи.
Цял ден - върволица хора
и забързани коли.
Светофари и клаксони ...

Пътища
Пътищата, те не
Пребивават само
Вътре у човека.
(В неговия ум.) ...

Умоляващо гледа в мен мойта жена,
сякаш шепне към Бога молитва.
И аз вдигам успешно отново крила,
и отново със нея политвам!
А морето е бурно - прииждат вълни, ...

В последно време, тя съдбата
не дава, ни за миг покой.
Не се подреждат в тон нещата,
а изпитите са порой.
Ще трябва скачане в реката ...

Послушните отроци на света
поемат път широк и блáжен.
Единствената им мечта -
да бъдат персонаж богат и важен.
Пред нищо не се спират те - ...

Родена съм от воля за безбрежност,
на дъното ми скрита е скръбта,
но в бялата ми същност с детска нежност
вълните още търсят радостта.
И казват ми, че на море приличам, ...

от
гласни връзки
рибите лишени са
защото иначе моретата и
океаните - от стонове на жертви ...

В този сайт няма нищо различно,
от живота във тази страна;
някой лъска бастун неприлично,
друг пък търси под бика коза.
Много плачат за вечни любови, ...

„В последна сметка всичко, с което разполагаме, е добрата стара класическа логика. Тя просто е естественият ход на мисълта. Отклоним ли се от нея, неминуемо „затъваме“ в „блатото“ на... „стерилно“ фантазьорство - пък било то и „стерилното“ фантазьорство на огромна част от т. нар. „човечество“...“
Те ...

Аз съм скитник със дом и постеля,
аз съм просяк по-богат от земята,
аз съм този, които в неделя
сляп е загледан в луната.
Аз съм тозик, които сляп вижда, ...

Живи са още моите мечти,
затрупани с камъни,обрасли със плява,
духът ми е тук, но и той си мълчи,
като самотно дърво сред изгнила морава.
Войната се води - където не зрат, ...

Роден от обич дъх повдигнал е нощта,
с искрящи изумруди бродирам утро наше.
На пръсти се протяга към слънцето света
и с радост пак тупти сърцето му уплашено.
Разплискват светлина поляни с минзухар, ...

Черешата, която посадихме,
узряла рано, ти изпраща плод
и тя ли вярва още като мене,
че те дарява с глътчица живот!
Посрещат ме очите ти любими ...

Далечни хълмове и чужда земя,
тежестта на дните зад гърба ми,
ранни часове, звука на сутринта,
монсунен дъжд и счупени стъкла.
Аз съм призрак на теб, ти си призрак на мен, ...

Свечерява, притъмнява,
падат нощните завеси,
нежен порив закъснява
по студените метални релси.
Влюбени сови запяват ...

Дали ще се завърна след години
на този остров в някой слънчев ден
и стъпките ти в топлите градини
ще пазят още спомена за мен?
Дали ще бъдат същите следите ...

Добро утро, неспокоен свят!
Дано добър да е денят ни.
Не като вчерашния —
сляп, и глух, и ням,
и плашещ ни до смърт ...

ОБЪРКАН ДЕЛИРИУМ
В опушения от мъглите град
нощта разгръща древни ръкописи.
И с гръм и трясък – сякаш на парад
прибират се последните мотриси. ...

Задавих се на мислите ти,
преглъщах ехото им —
а имаха и послевкус.
Казах си:
„Рецепторите лъжат ме.“ ...

1. Семейство. Мъжът се къпе с хладка, а жената, с гореща вода. Парадоксът е, че и двамата източват бойлера за еднакво време.
Как е възможно това?
2. Човек, измъчван от жажда, прекосява пустиня, знаейки че върви към оазис, заради което не спира. Използва и навигация. Но в 1 момент, колкото повече нам ...

Като пеперуда кацаш
върху цветните листа,
пиеш чуждата надежда,
скрита в утринна роса.
Танцът ти пленява мен, ...

"Случайности"
Не ви ли се струват малко съмнителни
изобилните български победи точно сега,
детерминирани твърдо, уверено и убедително-
жалони верни, прецизни, очертаващи пътя ...

Недей копня за него ти,
той сух бодил е в твоята душа –
дори преди да е цъфтял
и пълнил е ума ти с светлина,
дори с уханен смях да е церил ...

Какво ни очаква след "всенародните протести", след изборите, след "новата власт", след "Прогресивна България"
– още от същото!! Кои всъщност са тези руменрадевчета, които така безпардонно се заявяват като месии, като спасители, като "управители", като най-честните, като някакви извънземни, които пре ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Ще отида с колелото на Мездра
Ще напъна педала напролет,
ще се вие шосето без край,
ще летя като лебед през черешови хребети ...

В пропуканите пътища съдбата
изсипва истината подсладена.
Небето не говори със земята-
раздяла временна е, нажежена.
Отново любовта е обвинена ...

И ти ли, Музо моя,
в гърба ми нож забиваш?
В съдбите на пороя
ръцете си измиваш.
Ти ангел си привличащ ...

Черешова задушница... В спомена татко ме чака.
Аз му нося череши. Набрани за него. От мен.
На балкона облегнат, преди да потъне във мрака,
той ми маха за поздрав. Това е последният ден.
Тези ранни череши! Тези сладко-горчиви огньове! ...

Върви до мен без име и лице,
не вика силно, а шепти в нощта.
Като въпрос, роден от тишина,
се крие в всяка мисъл на света.
Когато вярвам, тя докосва вярата, ...