„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава осма
Енергосборът
Т. нар. „състезания“ продължиха още около бал. Междувременно студът напредваше. Снегът - също. Вече бяха рядкост нощите с температура над 50 степени по скалата на Краголан и дните с над 60, а придвижването през сне ...

Заспивах и се будех, пак заспивах
и кучета ме лаеха в съня.
Завръщах се, копнях и не унивах,
учудена защо не позвъня
на твоята врата и не остана. ...

БЮФЕТ НА НЕПОЗНАТА ГАРА
Не тръгвам никога с подготвен план
и не отмятам точки в таен списък.
Ако из пътя си, с трънак настлан,
залутам се, мълвя: – Върни се. ...

Дишай – дори когато те е страх,
дори в душата да е пълен крах.
Продължавай – не, не спирай –
дишай, сили в себе си намирай.
Дишай – дълбоко въздух поеми, ...

Глава I: Скърцащите градове и богът от гайки
Ако някога помиришеш Скърцащ град Геод-7, никога няма да го забравиш. Мирише на топъл прах, на прегрял меден кабел, на мъжка гордост, потила се три дни над гайка, и на леко отчаяние с аромат на евтин чай от рециклирана вода.
Слънцето на Амаран – едно голя ...

1.
1. Всеки кандидат за който гласуват достатъчно избиратели и бъде избран за депутатин, приема, че е „голяма работа“ за който трябва и за който не трябва.
2. Всеки кандидат за който все пак има гласували и за малко не бъде избран за депутатин, приема, че е „много голяма работа“ и ще видят „те“.
3. ...

Еминем - Пей за Мига
Кошмарни са изглежда тез‘ идеи, за онези от родителите бели,
на които взима има страха, дете със обеци и боядисана коса.
Сякаш всичко дето му се казва, резултати никакви не дава.
Страшно е във къщата където, да се хули и ругае, не е позволено. ...

Облякох вярата в доспехи
и вдигнах меча на честта.
На поход тръгнах, за успехи -
в триумф да грее доброта.
Препусках като луд в света ...

С една млада дама (грамотна и пряма)
започнах на тенис игра.
Без никакъв бекхенд и с лошия форхенд
на корта до нас - вечерта.
Тя беше във черно, с екипче модерно, ...

Времето събуди се – сърце,
искрено и къдраво, и нежно,
с корен и изящно стъбълце,
с цвят и плод от влюбена безбрежност.
Всеки вижда времето така, ...

Оставѝ ме да помисля!
Събота е, не тръби!
Ще гласувам, но ми писна
от лъжите ти – с торби.
Мятай ги на гръб – и чупка! ...

Дъждът ме обича
без но и без не
и капките тичат
щастливи по мен.
И после говорят ...

Лъжливите овчарчета
Слънцето скри се зад хълма, свечерява се,
а лудият е още на тънкия връх на дървото,
целият персонал продължава да го увещава,
да слезе, та всички най-накрая да кротнат. ...

Светулки събирам от твойте очи
и пускам ги в сърцето си
кат’ коледни украшения.
Днес в мен Бог се роди,
когато усетих небесните бдения. ...

Порязвам се на острата ти нежност,
под дланите ти тегне тишина.
Приплъзва се по сипея на бездна
с извивката на гъвкава змия.
С надежда е изпълнена… нелепо… ...

Дългото, лъскаво туловище на влака разцепваше нощта с равномерен ритъм, като че времето не притежаваше никаква власт над него. Нито пък пространството. Зад стъклото, светът се разливаше в безформени сенки, а отражението му оставаше неподвижно, по-истинско от всичко навън.
Той не гледаше пейзажа. От ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава седма
Клетвата на Малаки
С наближаване средата на есента снеговалежите зачестиха. Температурата все по-често падаше до под 55 степени по скалата на Краголан, а снегът по далечните планински вериги в противоположна на енергосборните ...

Музика и вокали: Suno AI (Symphonic Rock)
Роди ме Вселената – да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
За път през пустинни, сурови премеждия,
За нежния допир в самотните нощи. ...

Умората с очите мокри
зашепна с глас – покорен, тих.
А аз във всички нощни локви
напусках лодчици от стих.
За мачтите им вързах песен, ...

СЪНУВАХ МАМА ТАЗИ НОЩ
Няма славеи в тази гора,
накъдето си тръгнала, мамо.
Листопада настръхнал раздрах,
ала пустош обгърна ме само. ...

Вървя и си мисля колко е хубаво да не бързаш. Да си вървиш бавно и да не бързаш да мислиш. Че то и от много мислене файда няма. Пък и всичко ни дават наготово. Учат ни как да сме щастливи, да се завираме навътре в себе си, да си се обичаме, да се извисяваме духовно и се греем зиме на слънце...
- Гос ...

*
лъскавичка
монета евро
в прокъсания ми джоб
* ...

Ако времето имаше сърце,
дали ще тупка силно?
Ако времето имаше сърце,
дали ще стабилно?
Ако времето имаше сърце, ...

Между скалите - езеро заспало.
Дали ще се събуди до зори?
Водата му - сребристо огледало
и там потъват острите скали.
И само водно конче се разхожда ...

Дъждът ме намокри
до кости почти,
косата ми покрив
за нежни мечти.
Дъждовната струя ...

- Кога го срещна?
Кое да съм срещнал, та да кажа кога. Този идиот, приятелят ми, с когото се виждам веднъж на година, че и по-рядко, ми зададе този въпрос. Стреснах се. Очаквах да ми каже „здравей“ или поне „добър ден“. На младини ме наричаше маймун, но и аз така го наричах. С основание, разбира се. ...

Тази любов, тя е приказка! И докосва ме в бяло.
Като цвят от разцъфнала клонка на вишна.
Тази любов, така топло на август ухае.
И прегръща ме. Думите ми за нея толкова са излишни.
Тази любов, дълго зад ъгъла ча́кала, ...

Нисши депутати
вишят си заплати.
Наша каша -
тяхна паша.
Доста ...

Вместо със утринни капчици роса –
Мрачен залез погълна моята душа.
Сякаш по жарава ходя боса,
а след мен остава кървава следа.
Винаги съм била черната овца – ...

Времето наше тихо изтича,
И често "съдба" се нарича,
Като пясък между пръстите се рони,
И никой изгубения миг не успя да догони.
За бъдеще бляскаво ние мечтаем, ...

Стари лидери пак са се вкопчили
в идеал за борба и за власт,
а Народа, за жертва нарочили,
агитират: „Продайте ни глас“.
Днес Народът гневи се, бунтува се, ...

Сърцето на времето тупка в секунди,
когато щастливи от радост летим
и в мигове светли и приказно чудни
ръцете си влюбено с тебе държим.
Сърцето на времето тупка в минути, ...

Ильо войвода
Там, високо над Коньовска планина,
за героя грее една ярка червена звезда.
На Ильо войвода за смелостта и гордостта,
един истински българин, борец за свобода! ...

Вместо със утринни капчици роса –
Мрачен залез погълна моята душа.
Сякаш по жарава ходя боса,
а след мен остава кървава следа.
Винаги съм била черната овца – ...

Имало един Върбанчо
палaв, буен мързеланчо.
Хей, Върбанчо, я да спреш,
книжки седни да прочетеш!
Той пък само мислил, мислил ...

Как искам в тебе леко да се сгуша,
гласа ти нежен кротко да послушам.
Разказвай ми какво шепти сърцето,
рисувай ми мечтите си, където
пусни и мен да сложа два-три щриха – ...

ПРИКАЗКА В ОРАНЖЕВО
Оранжевите сънища
са винаги за двама,
леглото е прегръдката,
завивката – дъхът. ...