- Роботът Джон съм - се представи той -
и мога да надпея много птички.
Известен станах с интелекта мой,
„изкуствен”, който го наричат всички.
Аз смятам от човека по-добре, ...

Дали ще плачеш? Аз това не зная!
Дали ще ме запомниш? Може би!
За след това не искам да гадая!
Но знам, че споменът ще те боли!
Ти бе за мене цялата Вселена, ...

"Нека бъде светлина!"-
небесният Отец каза!
Нека правим добрина,
а не да сеем омраза!
С правдата света да изпълним, ...

Вървя по улици безлунни
и търся себе си в нощта
Усещам чувствата си будни,
а разумът ми търси любовта
Любов, кога ще те открия ...

На 16 годишния Даниел – помагач
в гасенето на пожара край Сунгурларе
Той се представя смутено
с малкото име – Дани.
Чувство на съвест вродено ...

Три тикви на маса, скачèни.
(Три глави по отвес отсякани)
Всеки ден по трийсетинка
вземаш ли,
ще разболееш болест всякаква.

Фазата на истината Тя е в три етапа - осмивана, отричана, признавана. В случая бих добавил още пре-етап (добре забравена) и след-етап (нагаждане на моделите).
Ето ни в приказна вселена,
но заключени от четири стени.
И истина видна, но неразрешена -
о, има и долни и горни твърдини. ...

Дай ми шанс, един макар,
да пия пак от твойта гръд- нектар!
Да целувам устните ти - жива пролет,
да усетя пак душевния си полет!...
Дай ми шанс! Защо избяга?! ...

Ранното утро струеше през мъглата като разлят златен еликсир. Росата блестеше бисерно върху тревата, а въздухът беше хладен, но свеж — идеалното време за тренировка. В най-добрите, древни традиции на огъня.
Една негова достойна дъщеря крачеше тихо, почти безшумно по горската пътека към широкото и уд ...

"Дупки, ями"
Дребни и ненужни
Неща много има
В живота, има страсти
И емоции ненужни. ...

На рояла зелен посвири.
Замечтана ще слушам тревата
как расте с нотите ти в росата
и разсъмват прохладни зори.
Дълго соло в кресчендо свири, ...

Молитвена молба ... .
Знаем, безценен е животът -
приемам, с милостта на Бога,
чуждата болка, сякаш моя
и преглъщам трудно на обед ... ...

По козите пътеки се катерих,
ранява сипей босите нозе
и блъсках по заключените двери,
съдба си ми. Каквото взе, го взе.
Каквото дадох, знай, че от душа е, ...

На 6-ти август, на 60 годишна възраст, почина оригиналният български поет Кръстьо Раленков. С него ме запозна през далечната 1988г. нашата белетристка Емилия Дворянова, която тогава беше негова преподавателка във вечерна гимназия в София и подготвяше, в жилище съседно на моето, дисертацията си по фи ...

Минаха години ,но написаното остава!✍️
Страхотно настроение и репетиция и жалко,че беше за толкова кратко.
Но,винаги има утре и ще повторим,потретим и продължим само напред.
Посетихме автентичната обстановка при Валдеса в гр.Ахтопол и се заредихме с атмосферата
на всичко около нас. ...

Перце от гълъб, цвъркот на врабче,
на изгрева усмивката сънлива,
сред слънчевите зайчета тече
рекичката и тайните си скрива.
Въртят водите рано паднал лист, ...

Ще си направя… снимка във анфас,
която с фотошоп ще обработя.
Ще се докарам - с тяло на Атлас
и много леко гледащ на живота.
Ще си покажа… всички чудеса ...

ГЪЛЪБЪТ НА ТАТКО НОЙ
Няма да ме има дълго време,
ще отсъствам повече от век,
ще съм котаракът, който дреме
и си мърка в пролетния пек, ...

В мига на утрото, когато от сън
събужда се притихналата земна гръд,
лъчите слънчеви разтварят нежно
пазвите й, скрити в сутрешната нега.
По изстиналите върхове се плъзват, ...

Събрали са жаравата на Слънце,
на Слънце с бясна дързост, полудяло.
А долу на земята, всяко зрънце
жадува допир в меко одеяло.
Но всичко е в червено-жълти краски, ...

И всичко отново се срина
душата ми вече замина
уморена тя
от пътя който измина
Не може да те гони вечно ...

Беше зимата на 1991 година. Откраднаха ми кучето. Понесох го много тежко. След месец ми се обади моя далечна роднина, че от кучилото на френската им пуделка Моли е останало едно женско кутре, което никой не иска. Щели да ми го дадат безплатно! Отидох. Видях я. Изтърсаче, по-дребничко от болонка, бол ...

Усмихваш ми се - малко цвете,
в средата сива на деня...
Пустинна жажда в мен просветва,
в душата ангел притъмня.
И стиховете ми записва ...

„Ако душата веднъж изсвири една мелодия, тя не я забравя – само чака време да я повтори.“
— открито в бележника на непозната клавесинистка, 17 век
Една ноемврийска мъглива седмица се наложи да работим с Теодор почти денонощно. Преводачи сме. Той се беше захванал с един учебник за съвременни технолог ...

Слиза по кестена вятър брадат.
Духна в листата и стана студено.
В сълзи разискрени – целият свят.
Трепка в тревата глухарче зелено.
Мигове литнали – времето в нас. ...

Постеля бяла, топлина, камина
и аромат на сутрешно кафе.
Навън се стеле белота на зима,
докосват се с блаженство две ръце.
Понася утрото любовна песен ...

Самотна в синята лагуна звездичка,
паднала от вечерта,
една едничка,
тежко диша, но не спира да блещука,
а с изгрева душата й замря. ...

На Макс,
да запази момчето в себе си!
Вълните, ах вълните..
Те на пясък са сити.
Понякога гневни, ...

В залата на тайния съвет, скрита дълбоко в сърцето на двореца Л`Ернатис, огън пламтеше в камината, но студът между двамата мъже беше осезаемо смразяващ. Хармониархът Орвион Лет` Саал, висок и внушителен в сиво кафявите си, преливащи в синьо, червено, смарагдовозелено и сребристо одежди на върховен б ...

Залутана сред цветовете:
една пчела събира сладост.
Омаяна от ароматен нектар,
тя е капка кехлибарена
в погледа на слънцето.

Дишай – дори когато те е страх,
дори в душата да е пълен крах.
Продължавай – не, не спирай –
дишай, сили в себе си намирай.
Дишай – дълбоко въздух поеми, ...

Музиката отшумява бавно,
танцът свършва театрално,
навън вали банално,
а в сърцето става кално!...
Спомени се гонят в полумрака, ...