Обезлюдяла надежда с устата ми срича
тиха последна молитва и кротко мълчи.
Страда премъдро и пусна, което обича.
Сви се в черупка чуплива от лоши очи.
Стара е като света, а не спря за почивка. ...

Роден от обич дъх повдигнал е нощта,
с искрящи изумруди бродирам утро наше.
На пръсти се протяга към слънцето света
и с радост пак тупти сърцето му уплашено.
Разплискват светлина поляни с минзухар, ...

Избягах в себе си, от хората –
низвергнат, изтерзан и сам.
Избягах надалеко, с вярата,
че е тихо в стъкления храм.
Потъна моето съзнание, ...

Аз в този свят съм закъснял,
за следващият подраних.
Макар и в теб любов познал
аз в този свят съм закъснял.
И не напразно плам отдал ...

Ти можеш всичко, златна обич си.
В самата теб вълшебство потърси.
За идното, безспорно, се тревожиш
и стичат се понякога сълзи,
с които същността си ще заложиш. ...

Незабравката...
За чудна любов се носи легенда -
за влюбени, навеки вречени...
С име от сърдечното поверие
е цвете - незабравка, прелестна... ...

Когато Б.О.Г. създал света,
предвидил три геометрични óси:
С "Хикс (Х) маркирал в хоризонт оста
и втора ос - не за научно боси.
Втората нарекъл "Игрек" (У) ...

Светът е пълен със светци по право,
които съдят с поглед натежал.
Издигат егото си криво-ляво
и мислят си, че те не газят кал.
Но само този, който е на дъното, ...

Един мотор. Една улица. И едно предателство. Това не е любовна песен. Това е нощна разходка из София — между дим, мокър асфалт и изгубени хора.
#trap #gangstarap #darktrap #sofia #streetrap #totenkopf #streetvenom #undergroundrap #bulgarianrap

Светът е пълен със светци по право,
които съдят с поглед натежал.
Издигат егото си криво-ляво
и мислят си, че те не газят кал.
Но само този, който е на дъното, ...

вторник, три през нощта...
за пореден път не мога да заспя,
чакайки времето да излекува...
частица от мен, всичко се къса...
четвъртък, три през нощта... ...

заобиколен от хора,
но винаги сам...
защо не усещам
близост там...
споменът ме преследва, ...

Чувство непознато, извънземно,
трябва да знам какво изпитваш към мен...
дали съм тайна, която криеш от другите...
Високо летя, но не мога да вървя,
не знам правилата, трябва да съм на върха... ...

понякога се чудя как си...
дали вече ме забрави...
времето минава,
боли, откакто ме остави...
вече нищо не е достатъчно... ...

В миналото си надничам
и виждам онзи стар училищен статив.
Там юноши стоят, той рисува,
тя го гледа потънала в любов.
Всеки щрих, всеки звук ...

не
се гордее -
горда може да
е сàмо Стара планина

Животът някак сам се подреди.
Каквото трябваше да стане, стана.
За другото не мога да твърдя,
но Божията подредба ме подхвана.
Мечтите, разцъфтели в младостта, ...

Усмивката ми, питаш, колко струва,
от блянове блестящите очи?
С останките от време ги купувам,
с лишения, макар да не личи,
че все в дилема съм и я умувам: ...

Велика страна, велика България –
майка, родина една.
От нея по-свидно няма на Земята,
а побира се в шепичка тя.
В тази малка държава ...

Защо повярва ти на таз измама,
защо повярва ти на любовта му,
защо помисли, че любовта ви ще
е вечна. Защо избра него?
Но повярва ти на любовта му, ...

Жаркото следобедно слънце мощно се издигаше над крайморския град.
Пригладнели гларуси кръжаха напред и назад. Мощна вълна от туристи и засилен човекопоток се бе изсипала над града.
По това време на годината градът притежаваше удивителен чар, не само заради морето. Атрактивният му облик действаше кат ...

Завесата се вдигна.
Аплодисментите стихнаха.
Представлението започна.
Хванахме се за ръце.
Погледнахме се. ...

Разбрал си вече – мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
Но ти си звездоброец, не краварин
Той с гега е... Ти – с жезъл на мегдана!
Да бъдеш друг е... – зная! – ... грях безбожен. ...

Искам малка светулка да бъда
и сред ярки звезди да летя.
Чудесата в света да пробудя
и да бродя сред рай от цветя.
Да размахвам крила сред градини ...

В небето тиха река тече,
без бряг, без лодка, без следи.
От вятър, облак и море
тя носи дъждовни светлини.
Невидима — а мощ държи, ...

На първи септември ме хванаха нерви;
По тялото чувствах сърбеж!
Извадих шест диска, налях си уиски
и седнах да слушам, Депеш!
След няколко шота - приети с охота, ...

Съвсем обикновен неделен ден. Щастливият годеник Георг Бендеман пише писмо до приятеля си в Русия. Още с влизането при баща си обаче се сблъсква с реалност, която не е в състояние да понесе. На пръв поглед всичко е наред. Всичко, с изключение на една нищожна подробност - невъзможно е синът да откаже ...

Усмихва ме, един номенклатур:
менте продукт на партията - майка.
Напъва се с нефелния си шнур
да хвали днес съветската утайка.
От близо километър му личи, ...

Дойдох ли? Не, сляпа бях. Питах: Къде е
най-верният път. Седемцветна дъга?
Последвай ме! – сън ми прошепна. Сега!
И вятърът тръгна до мен. Ненадеен.
Запях ли? Не, песен не знаех какво е. ...

Свлачищата
Те не са сал продукт на политика и на корупция,
а на безсилието на общочовешката Когнитивност
за създаване на правилните точни продукти,
които да спрат еволюционната ни пасивност. ...

Есен ми доде, сланата падна,
сланата падна, листе попари –
я свивай байрак, ти Мануш войводо!
Народна песен
На другия ден, след като Съби – Георги Раковски, замина, Вълкан, Стоян, попът и няколко от хайдутите-джинове потеглиха с конете на Спас-Мудамира за столицата. Вълкан преди това се разходи по б ...