Утре ще пусна обява във вестника.
Един мъж търси щастие, ще спи в гаража.
Какво му е нужно - легло, електричество и прозорци.
Ти си всичко, което има на ум, бъди добър и се обади.
Заради теб, тази, с която живея, е тъжна и пие. ...

Забравил ли съм как се пише с кърви
и пулсът на сърцето в своя стих?
Дали не съм във плен на думи-курви?
Дали поетът в мен сам не убих?
Превърна ли се в навик уникалното, ...

СБОГУВАНЕ
Ах, колко ли много боли...
Попитай сърцето - душата ми.
От страх и тревога кърви,
Онемя в тишина и вината ми. ...

В една Балканска страна народа е родолюбив и изключително патриоточно настроен (по своему).
Достатъчно е човек да излезе от дома си и на всяка пресечка ще може да прочете имената на своите (останалите тук и там все още неотречени от политическата конюнктура) национални герои и кумири. Като разбира с ...

Колко е силна тревогата нощем
знаят стрелките събрани и още
стъпват на пръсти в заспалата стая,
без да се спират над мен да гадаят.
Стихна обидата, в пяна се свлече, ...

Годините са без значение
Предадат ли те и си до там
Падаш, ставаш, а болката е там
Не можеш да преглътнеш
Не можеш да прегърнеш ...

Усмихвайте се ежедневно!
Усмихвайте се целодневно!
Усмихвайте се и когато боли!
Усмихвайте се даже на орли!
Усмихвайте се на невежеството, ...

Тя беше момиче с красива черна коса,
отиде си млада от този свят с тъга.
Никога не усети мъжка ласка, обичта,
младото момиче пред живота избра смъртта!
В стихове изразяваше своята душа, ...

За Стражица, през вековете търпяла,
направила всевъзможното и преуспяла.
Стражица преди, сега и след,
на България много е дала.
Неуморни, будни тук сме родени, ...

Кога твоята страстна молитва
Избави мен от черна тревога
Как мигом бяла душата литва
Уви към радост, виждайки Бога.
На небе аз се хрисимо моля ...

Петък. Гледам календара,
датата – тринайсти. Пак,
по традицията стара,
трябва черен котарак.
Зима. Студ, мъгла и влага, ...

Стоянчо беше днеска Зарезан
и лозето по правила заряза.
Не съм видяла моя мъж пиян,
но аз си цукнах винце – тъй му мяза.
Досетих се че празникът не е ...

Не искам да бъда стена,
в която до кръв да се блъскаш.
Открехвам вратичка една...
Внимавай, къде ще настъпваш.
Сълзите си пуснах в пеща - ...

Кучешки живот. Седем милиона.
Доживотен вот. С клоуни на клона.
Куфари с пари. Пътища в разруха.
Приказки, лъжи. Всички в пета глуха.
Маски, фереджета. Сиромашко лято. ...

Ще напиша роман.
Ще живея.
Ще бъда добър.
Ще успея.
Не искам да бъда поет. Нито философ. ...

Мъничко, нежно... с крехко вратле
и гугличка чудна от свежест обляна,
кокиченце смело, под юрган снегове
приветства деня със свойта премяна.
Разпръсва навред своя благ аромат, ...

"Силогизмът ми явно стана брилянтен -
празни стомаси застреляха шестима!
Постът ми изглежда си като вакантен -
Доньо, героите ти веч са четирима!"
budnaera.com/2026/26-02-11-B-b55e2.html

Проблясва огънят небесен
сред струи вихрени води,
природата запява песен,
която слуша се с очи.

Чух би камбаната там някъде звънарят,
мъгла кълби се, тежки, сиви повесма.
В небесната камина тихичко изгарят,
стотици мои неизпратени писма.
Измръзнали са вън бездомните, треперят, ...

,,Обилен“ сняг ,,затрупа“ пак градчето.
Три пръста беше. Някъде – един.
По принцип изненада ни и ето,
не мина даже кьорав снегорин.
Студът изпълни ролята си гадна, ...

Помниш ли „Последният самурай“? Генералът цял живот съзерцава цветовете в търсене на перфектния. Страда от мисълта, че никога няма да го намери. Накрая умира щастлив, че е открил истината – всички са перфектни.
Не съм съгласен. Да, романтично. Едно такова будистко. Ама глупост. Да не говорим, че „пе ...

Под бронята тежка на бялата зима,
кокиче разцепи студения свят.
Разпали се бялото – жива картина,
разтвори в сърцето си пролетен цвят.
Снегът под нозете прошепваше тайно, ...

Малко история за това, че с удоволствие участвам в 'Дарения‘ … дълга история, ама толкова много неща се сетих за недалечното минало, че ми се дощя да ги напиша …
В самия край на миналия век в нашето Министерство на транспорта беше дошъл един експерт по Европейските планове за развитие – менажираше н ...

Здравей, Филип,
От дълго време обмислям да ти напиша това писмо, защото имам какво да ти кажа. Искам то да стигне до теб като ръка, която тихо се протяга в тъмното и остава там — без да бърза, без да изисква. Думите идват от душата ми и всяка тежи от любов, благодарност и болка.
Знам, че сега ти е т ...

Преминал на живота през зенита,
а залезът, угасващ бавно,
размива цветовете и замита
дела, изчезнали безславно.
Безброй сълзи пресъхнали, горчиви, ...

Да потеглиш когато е зора. Да се спуснеш по хълма, когато всичко наоколо още се ражда. Сянката ти не ще да потъне. Вратата на нощта е затворена. Ти гледаш напред откъдето ще дойде слънцето. И вървиш. Нещо не ти дава да се обърнеш назад към къщата, която остава неподвижна. Накъде отиваш? Стопанинът н ...

Когато гроздът на лозата натежи
и зъ̀рното набъбне с еликсир неземен,
когато в дъбовите бъчви прекипи
и всяка глътка полудее във вените,
не е ли хубаво да бъде споделено ...

В очите сълзите ми
напират.
О, Боже... утеха не
намирам!
Съвсем самичък, ...

Аз съм Неправителствена личност, но си нямам организация. Иначе съм регистрирана навсякъде – ЕСГРАОН, лична карта – даже с отпечатъци на пръстите, Домова книга, банки, НОИ и служби за услуги, знаят и майчиното ми мляко. И не че това ме притеснява. Чудя се само кога и за какво мога да бъда обвинена – ...

Огледалото на Вечността: Диалог между два свята
Знаят ли историята за онзи миг, в който самата тъкан на Вселената беше подложена на изпитание? Не онази история от научните списания, нито просто приказка от прашните ръкописи, а древна легенда, съхранена в сърцето на Ведите – текстове, писани преди хи ...

Събудих се от дългата заблуда,
че ме обичаш и няма друга.
Сега сама и без мечти,
се вглеждам в празните стени.
Напусна ме. Няма да плача. ...