Зората кървава облива
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.
Брилянти капки се отронват ...

Щастливи – мъртвите не помнят.
Щастливи – мъртвите мълчат..
Николай Искъров
Там, храстите са вече пусти,
а самодивите са мит. ...

Когато е гола душата,
а егото силно крещи,
тъгува самотна съдбата,
че пристана сам се руши.
Повяхва за миг красотата, ...

Понякога пак виждам самолети,
прелитащи далече там над мен
и чувствам огънче да свети,
от тази мисъл запленен.
Понякога се връщам пак на старта, ...

Няма никакво съмнение,че Силяновска и Желязков са се снимали с восъчни Доналд и Мелания. Въпросът е само дали това е обичайна практика на Тръмп за отърване от досадници или да. Иначе е малко вероятно две правителства едновременно и независимо едно от друго, да се решат на такава манипулация. А и Бел ...

Птиците не пеят вече
скриха се на завет.
Есента дойде привечер,
злато ще раздава.
Златни падат и листата, ...

Нескромно е самичка да се хваля,
но съм страхотна домакиня.
От нищо – нещо знам да правя!
За всичко, казват, че ме бива!
Между судоку-две и интересна книга ...

връщам се
само се връщаме
по избледнелите улици
с имена
(на неродени деца на поети) ...

Един напълно непознат.
Седи като на изповед край пътя.
Ела до мене, брат!
Домат върху салфетката наряза.
Извади и шише с ракия. ...

– Животът е за теб филия
с нещастия и сол поръсена.
Медът за друг е. Пресолил я,
„готвачът“ловко я накъсва.
Подава залък с дъх отровен, ...

Днес главният герой от стара драма
не ще изпълни своя монолог.
На сцената отдавна просто няма
актьорско изпълнение - възбог.
Завеси прашни взират се до шок ...

Заслушан в гънките на топъл залез,
дочувам свише светлошепнещ глас.
И мигличка от розовеещ облак лази
божествения образ твой в анфас.
Единствена си, ненагледна моя. ...

Там, където не смее смъртта да припари
и се спуска нощта като ято от гарвани,
още пеят, прегърнали свойте китари,
на живота износен последните варвари.
Със раздрани от скитане ризи кихоти, ...

Поезията,музиката,изобразителното изкуство
не могат,да бъдат обяснени,
а само трябва да бъдат възприемани
като дарове от Висшите Измерения.
Понякога на сън,друг път наяве ...

Празни думи изпълниха бездънната ми вяра,
вяра вечна и искрена, но нежелана.
Една врата със златна ключалка
се отвори и затвори с престорена милувка.
Заключих я, но не бе само врата, а съкровена мечта ...

И защото вали, взех веселие (само под наем)
в разни смешни истории и в ироничния стих,
крия болка, любов... с музикантите само го знаем,
да мълчат и да свирят със шепа звезди им платих.
И защото мълчи, или леден пронизва ме вятър, ...

Щастливите моменти ни правят радостни, но може би не и силни или поне не достатъчно. Предизвикателствата, които дебнат в засада от всеки ъгъл правят волята ни неподатлива на влияния и провокации. Учи ни да успяваме, да напрeдваме и да слушаме по-осезаемо вътрешния ни глас, който често ще бъде заглуш ...

Творбата на Мимето (Мария Димитрова) ме подсети за една стара случка, която си е направо анекдот. На път за морето се отбиваме в Сливен, за да навестим приятелско семейство. Сядаме под асмата и леля Вики (тогава да съм била на 14-15) започва да се оплаква:
– Пък аз вчера цял ден пика̀, ли пика̀...
В ...

ДОДЕТО ЧАКАМ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
... по колибката на Шаро цял ден дъжд барабани,
грохна слънцето от старост и дойдоха други дни,
капе дюлята на двора покрай моя вехт галош,
черна дрипла – кикимора, ляга над селцето нощ, ...

Църквата не признава мощи от Христос. Ясно е защо: Той възкръсва. Независимо от този факт, по пазарите са се въртели цели „колекции“ от зъби. Един манастир твърдял, че има млечен зъб на Младенеца Исус. Ако се вярва на всички „реликви-зъби на Христос“, които се появяват през Средновековието, Бамбинот ...

– За ваша утеха, и хората не винаги са способни да разпознаят гения, поне докато е жив. Мен – продължи Джулиано, – повече ме безпокои другата страна на нещата. Правилна ли е методиката, според която информацията се определя като повторна? Известно е, например, че Шекспир е заимствал много сюжети от ...

Нощта над вулканичния остров кънтеше от рева на бурните ветрове и трясъка на вълните, блъскащи се в почернелите от сажди скали. „Сребърната сирена“ бе навлязла право в окото на хаоса — в битка, която нямаше нищо общо с обикновено пиратско сражение.
По палубата, осветена от зловещи проблясъци на огън ...

Беше лято. Като всяко лято.
Всеки някъде пътува.
Бях с прелитащото ято.
Следвах пълната луна.
Бях с изгряващото слънце. ...

Пътуваме в живота без билет.
Създаваме си сцена и спектакъл.
Животът е свръхзвуков самолет -
качил си се и неусетно кацаш.
27.09.2025, ...

Не искам да говоря с есента,
не иска моят взор да я поглежда,
но както винаги нахално тя
в театър листопаден ме отвежда.
Картините си пъстри пак подрежда ...

Откакто дядо Тричко се гътна във Марица.
И само Листопада се прави на певица…
Земята спря да ражда. Небето абортира,
но въпреки регреса, животът прогресира!
Направо през гората и стръмните чукари, ...

Звукът на пианото заглъхна. Последва кратка въздишка, столът изскърца деликатно. Йохан затвори капака, изправи се и отиде в кухнята. Обичаше да става рано, да свири на старото пиано в дневната, след това да пие кафе и да се приготвя за работа. Обичаше го силно, понякога твърде късо. От малкия апарта ...

Ще дойде знам по тъмна доба
октомври. Вече застудя
и неохотно в гардероба
дебели дрехи пак редя.
Прибирам рокличките тънки ...

Една Вълшебница чудата
живее тайно из гората.
За нея само баба знае,
че роклята ѝ на цветя ухае.
Тя върши чудесата нощем, ...

О П И Т Ъ Т
Никога не се напъвай,да обясняваш
нещо,от което си нямаш хабер,
дали е позната Истина адекватна
или е подло привидение на Лъжата. ...

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А в дома ни ...

ПО НОТИТЕ НА ДОБРОТАТА
... дано светът се подреди по нотите на добротата –
Жена при мен да загнезди, да найда работа и плата,
най-сетне да си изплатя до шушка данъците в НАП-а,
във парка с есенни цветя да мятам светлата си капа, ...

Две чаши с рубинено вино
прозвънват в ръцете ни.
Аленее кристалът красиво,
сладките глътки опиват ни,
топлината залива ни. ...

Like a lustful ivy,
it has wrapped itself around our bodies,
my hands like an alchemist...
your meanders explore!
The wise starry sky ...

Стените ни обграждат в кръг,
поставят форма и предел.
Те пазят нашия уютен кът,
самотен свят, без път, без цел.
И блъскаме с юмрук и длан ...

Хора, няма вода за цял един град,
ала пък намери се тя за водопад!
Директор, пардон, собственик има той,
още пет мандата за този свръхгерой!