Липсва ми - морето, топлите вълни,
когато не бях над езерото,
което всеки ден кърви.
Липсват ми - крилата неотрязани,
когато оковите не тежаха ...

Обичам те. Това е повик
на най-любимия ми зов
и всичко нежно е и ново,
мигът за полет е готов.
Летенето така увлича, ...

Не е лесно да си прост, зная го от опит.
Не мога да разбера умен, който, избирайки в настоящето асансьора към ада на миналото наместо ескалатора към рая на бъдещето, без принуда и плата се възторгва, когато нашественическа войска похищава световен участък и че на алчна страна мишена е неговата.

Ние не защитаваме идеи!
Зад личности сме се скрили!!
Знаят го всички злодеи
и затова са дебили!
Кой го е еня за партия? ...

Дом на злото 12
23. Първа доза информация 2 част.
- Ацтеки? Те не бяха ли...
- Да - прекъсна го Мел - в Мексико най-вече, което е страшно далече от тук. И това го знам. Но е факт. А може би, знаеш, че именно ацтекската култура е призната за най-кървавата в двете америки. На това ще се върнем пак... ...

ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК
... седемдесетгодишен папардак –
не мога вече сам да се позная.
Тропосвам сутрин варненския бряг
и никъде не му се види краят. ...

в памет на загиналите
по пътищата на България
Щом сме тръгнали,Боже,единно
по пътеките наши,твърде нелепи...
И за истината Твоя,сме още слепи: ...

Прекрасна нежност
и отпускаща се страст...
Завладяваща душевност
и липса на контраст...
Хармонията завладява, ...

“Пролет е в моите очи”
Пролет е в моите очи.
Навън всичко се пука и цъфти.
По улиците скитат деца ревящи, заглушени от шум на косачки.
Нека студовете вървят по ...

Сега, след хапчетата, тялото не го болеше както при събуждането и Милош се надигна с мъка, нагласи възглавницата под главата си и разгледа санитарката Анка. Наглед тромава, заради едрото тяло, тя чевръсто сновеше из стаята, внасяше порядък, изскачаше навън и те чуваха ситните ѝ крачици из коридора, ...

Един замах със лък от конски косми –
и нотите ще лумнат като клада!
Той може своя век да доизноси
с една цигулка само за награда.
Ще хвърлят две-три свещи сянка сива ...

Умни и чисти сме, светли едни,
а откъде ли се взеха,
болести, бомби, сираци, войнѝ?
Тровим се, уж за утеха.
Стъпка по стъпка към гроба вървим, ...

Дори от другите съм чýвал: запри се, дявол да те вземе!
Ако мерзостта нещо струва... Запри се, в болното ни време!😥

Слушай, Илчо, слушай, чичовото! Това, дето си намислил за женитбата, е хубаво нещо. Не ще и дума... Ама защо не попита бай ти Рангел преди да решиш? Ей, Илчо, от патил човек, никой не знае по-добре! Аз това съм го разбрал отдавна. Когато се обичате, когато има любов, както се казва, добре. Ама няма ...

АЗ ПОВЕЧЕ ЗАНИКЪДЕ НЕ БЪРЗАМ
... аз повече заникъде не бързам – живея си във бавна самота –
във три дузини книги съм подвързан, отдавна вече спрях да ги чета,
омръзнах си – и, честно да ви кажа, до смърт ми писна вече да съм жив –
драскулчица неясна във пейзажа, оставена от нечий благ молив, ...

Сутрин щом стана в мислите ми се въртиш
Вечер заспивам с мечтата за теб
Мечтая в твойте прегръдки да заспивам
Само в твойте очи виждам любовта
Само с теб се чувствам всякаш летя ...

Естествен интелект е в човешко тяло, но не е него, чието съществуване е обмен на енергия и информация.
Изкуствен интелект е в компютърна машина, но не е нея, чието съществуване е обмяна на информация и енергия.
ЕИ първо е създаден и обучен, после за направена творба получава авторско право.
ИИ първо ...

След осемдесет години от края на войната
с цвета на войнската кръв е още земята,
но това не успя да спре пак
да започне нова поредният глупак.
Подобие човешко с безмозъчна глава, ...

Вие спокойни си стойте -
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!
Обичате вие комфорта - ...

Ако решиш да станеш за резил
и много здраво сам да се изложиш,
достатъчно е да си… рублофил,
и референдум, умно да предложиш.
Тавариш Радев, стори баш това; ...

Във ранна сутрин буди ни денят,
усмихнат през прозорците поглежда,
прогонва мрака, легнал над светът
и носи ни незримата надежда.
Да търсим обич, мир и доброта ...

Падат въпросите в грешната кал
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...

Небето е смръщено, сиво,
дъждът не спира да вали.
Къде си слънчице игриво,
да ни дариш със светли дни.
Обичам сезоните пролет и есен, ...

Помните ли думичката Мир?
Да, все още има такава дума. Странно обаче, днес сякаш сме я забравили, или я неглижираме!? Странно ми е, как хората игнорират случващото се на 300 км от нас. Как, заплеснати в ежедневните си грижи за насъщния, в препускането за печелене на парички, в желанието да забогатее ...

Той ще открадне сухото на очите ми
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване, ...

Откога те обичам. Отдавна.
Нямам време да мисля, кога е.
И мигът не старее, и славен
озарява ни пътя безкраен.
Откога те обичам. Не помня. ...

Отвън бездушна чалгаджийска нищета
се скита в търсене на същност.
Душа, забулена под купищата суета,
ридае тънеща в безпътност.
Довчера маршируваше градът ...

Душите ни са светли рани.
В космоса на любовта живеем.
Орбиталните пространства сеят
звезден прах в млечна нива.
И със скоростта на мисълта ...

Ще си купя фотоапарат и ще тръгна през нивите. Ще снимам полята и узрелите слънчогледи. И усмивката на слънцето, на облаците и буболечките...После ще отида при горичката и ще слушам как весело пее водата. И птиците как пеят. И ще снимам. И зелените дървета ще снимам, храстите, тревичките и цветята.
...

Пътят ми минаваше покрай хоремага. И уж всички се оплакваха от ниски пенсии, а в това работно селско лятно време имаше повече хора, отколкото мухи.
Поздравих, поръчах си кафе. Не, че в къщи нямах и не го правех по-хубаво, но казват това бил адет, или табиет, след работа из полето или лозето, както с ...

Свикнах с дъждовното време…
Какво пък,
няма да е вечно!
Разплакани небета има и в мене,
и ръмят понякога ...

Ще накарам есенния дъжд да те отмие,
всяка птича песен ще те заглуши...
Ветровете бесни като лист ще те мятат,
надалеч от влюбените ми очи..
Сега те няма - заличен си ..... ...

Седи на студен трон. Черната му като мастило коса беше внимателно прибрана в кок. На главата му - черен миенгуан* с множество цветни, искрящи мъниста. Блед, с жесток, тираничен поглед. Със студено сърце, нагазено на кайма от света. С яд, гняв, ревност и желание за мъст.
Нямаше го младото и благородн ...

Сънувам ли или безцелно бродя
по друмищата кални под небето?
Войната си безспирно аз ще водя,
дордето изтощено спре сърцето.
Смолистите одежди пак обличам ...

Някой цветчетата бели на вишни
ръси в косите ми, в твойта брада,
сгряваме слънцето в шепички, скришно
чудим се, кой е крадецът... е, да –
фиууу..., само очите не остаряват, ...

Мина ден. Бе дъждовен и тъжен, и
се усмихваше някак насила,
но сплетните ви – примките въжени,
сплетох с думи – души на хвърчила.
После вятърът тихо танцуваше ...