Бди над мен, океан,
защото аз съм птица —
унищожена от бурята в перспектива.
Реален сън обича
в полите ми да се затваря. ...

Пазя още от тези обици - от времето, когато с много мои приятели, колеги, близки скандирах по площадите и в Плевен, и в София “Се Де Се“ и пеех “Времето е наше“... Безпартийна съм, а не всичко беше хубаво през социализма и със светлите си идеали за свобода, справедливост, толкова се радвах на промен ...

А Т А К У В А Щ О "О Т С Т Ъ П Л Е Н И Е"
Творчеството е Божа работа
и също като Господ
не може да се обясни!
Почти винаги онова ...

Беше дружба, стана служба,
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.
Марина Цветаева ...

.. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет...'' из народния епос
Летище ''Венезелос'' Атина...
Стоя пред огромното информационно табло в залата с паспорт и билет в едната ръка, и малка чанта ръчен багаж в другата.
В очакване. Къде отивам всъщност. Отново скок в неизвестността пълна с препятствия ...

Тръгвай, момче.
Сложи си онази усмивка. Не от тенекия.
А на шут, който знае, че сцената е негова.
Така.
Вече си плашило. ...

Усмивчицата ти лукава
ме дразни. И ще ти спестя
тирадата: Не съм такава,
такава съм. И ревността,
дори на мен не ми е чужда, ...

Животът - приказка чудата! -
Безкрайна, лъкатушна!
Животът - жмичка на съдбата! -
По детски непослушна!
Животът - свѝше огледало - ...

МНОГО ЗДРАВЕ ОТ ЗЛАТНАТА РИБКА
... щом хилавото слънце замъждука
и листопадът смъкне дрипав шлейф,
си пожелавам тихичко: – Наслука! –
с рибарите на варненския кей. ...

На своето лято красиво в разгара
дишам с волно разтворена гръд,
а в мене танцува и пее в отмала
смело избрало сърцето ми път.
Пролетта на младостта ми нежна ...

Танцувам насън и наяве.
В единият танц съм със теб.
Събуждам се и съжалявам,
прекъснах красив пирует.
Изпуснах ръката ти, паднах, ...

С ракета бяла полетях,
към приказното царство,
там мънички деца видях,
как играеха прекрасно.
Там в капчица роса се крие ...

И днес - горещо с тишината.
Мълчим със нея - все така сами...
Защо ли тъмно е в душата...
Далече си и все така мълчим.
Ни ярост, ни тъга - боли те. ...

5.08.2102
Не искам да бъда на това място. Не съм се съгласявала да работя за убийци. Да им слугувам. Това не беше мой избор. За всичко е виновна сестра ми. “Нали искаш да станеш лекар?” - каза тя. “Нали искаш да помагаш на хората?” - каза тя. “От какво се боиш? Ти си сред най-силните от твоя вид. То ...

В кошмарни, зли и безпощадни дни
Животът ми издишаше умора.
Усещах на капана му затвора,
а исках всичко да се промени.
Повярвах лековерно, че сладни ...

Една усмивка само,
и ще се стопят ледовете.
Една усмивка само,
и слънцето отново ще засвети.
Усмихваш ме и мен, ...

Заспивах и се будех, пак заспивах
и кучета ме лаеха в съня.
Завръщах се, копнях и не унивах,
учудена защо не позвъня
на твоята врата и не остана. ...

Прегръща ме, без дъх оставам. Тихо е.
Назад е пропаст и мъгла – напред.
Не искам да ги пиша тези стихове,
тъгата е най-лошият поет.
Нагарчащо тютюнево целува ме, ...

Римският учен и държавник Цицерон твърди, че несправедливият мир е по-желателен от справедливата война. Звучи логично и в унисон с разбиранията на повечето хора от цивилизования свят. В някои текстове от Свещеното Писание обаче, а и в не малко от страниците на човешката история ще открием, че често ...

За какво човек живее?
За да направи нещо,
За да се в живота движи.
За да чувства и да мисли.
Да работи, да се занимава ...

Раните завяхват,
късно или рано.
Не ти нарани ме,
а онази заран.
Обещай след време, ...

Една овца с руно гъсто, черно,
във вестника видя, че е модерно,
когато нещо лошо и се струва,
да обяви, че почва да стачкува
и заяви, не се поколеба - ...

У нас влаковете пътуват
бавно,пасторално и "сигурно",
а не като ония,японските-
влаковете стрели,
с които,докато мигнеш, ...

Замъкът на Елементите не се виждаше — той се усещаше. Първо във въздуха , който изведнъж ставаше по-мек и плътен. После в пулса на земята, в ритъма на пламъците във вените, в сълзите на утринната роса. Магията тук не беше само изкуство, тя бе начин на живот. Живата светлина се пречупваше през криста ...

Обич се спря на
Кобѝлино бра̀нище
и му... пристана!...

ПОЕЗИЯТА, ТАЗИ АДСКА БЕЗДНА
… не ми е дадено да знам какво ще стане с мене утре? –
дали във кошчето за SPAM ще хлътна в нечии компютри,
дали за риба ще клеча? – със спининга край язовира,
или – връз своята бохча – с аверите ще пийнем бира? ...

С притворени очи, сама
и както всички, тягостно,
какво не - и аз очаквам ...
А колко често, крещящо
очакване, разпалва ме ... ...

БЕЗ ПРАВО НА РЕПЛИКА
Затворих последната страница.
Оставих свещта – да угасне.
Дори безразсъдна и странница –
животът ми беше прекрасен. ...

Часовникът е станал украшение,
със сушави минути е препълнен.
Не до тебе, време, а до мене е,
посях си чудо... Чакам да покълне...
Увисва на корниза зло безвремие ...

ДЕВОЙКАТА ПОД ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
... девойката с измокрената рокля, прилепнала на бялата ѝ гръд,
на пейката ми след дъжда се кротна и ме попита колко е часът,
додето гледах младото ѝ тяло – досущ един Мислител на Роден,
помислих си, че времето е спряло – не толкова за нея, а за мен, ...

Шоколад, горчив като отрова,
приготвена с любов... за хора,
готови за благо лично
да се възкачат. Пари и смрад.
Залъгалки, близалки, фалш... ...

Ще те срещна ли някога, мило мое аз?
Ще те прочета ли в страниците, които ти сама изписа?
Ще видя ли думите ти, изписани от пръстите в мастило?
Мечта, закодирана в теб и мен, още преди да се родим.
Понякога оставена на нощното шкафче да затъне в прах. ...

Все още лятото с боси крачета
през моето детство усмихнато бяга,
след топлият дъжд в локвите шета
и тича напред да достигне дъгата.
Със седем желания и малки мечти, ...

Не намираме време за другия,
само нощем си ходим на гости.
Ти заспиваш до свойта съпруга,
аз отново лирически постя,
сублимирам във рими и стихове ...