СКИТНИК БЕЗ ПОСОКА
Край огъня, догарящ тази вечер,
не се намери място да поседнеш –
от пътници, от странници, предтечи,
прочели само вчерашния вестник. ...

На бара седеше страхотна мадама –
мадона рисувана с тонове грим.
Аз пък си следвах мойта програма –
леко превключил на пияно режим!
С уискито паднаха всички задръжки, ...

Защо съселяните на Личо Леев му прикачили прозвището „Розовите очила“? На какво се дължал страхът им от него? Каква била причината за празненството им и защо се оказали разочаровани?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Не се качих на стола, за да стигна
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...

Заобичах сънищата си
Само в тях мога да те целуна
Да те гледам без вина
Да държа ръката ти безкрай
Да заспя в косите ти ...

Денят ми мина интересно,
позабавлявах се чудесно!
От ранна утрин аз кормувах,
на светофарите лудувах.
Кое по-първо аз да сторя, ...

Две момици, две сестрици
присъстват неразделни на трапезата
Едната казва се Ракия
а другата наричаме Туршия
Щом първата замае ни със алкохолни пари ...

Когато решиш да умираш,
животът ти се струва неуместен.
Поживя. Хайде – стига.
Опита се да бъдеш свестен.
Не оставяш никаква следа. ...

Ухаят лалета в стаята тиха,
по кожата ти се разлива шоколад,
свещите дишат и нощта притихва,
изгубени сме двама в безкраен глад.
Пламъкът трепва златист по стените, ...

Love of my life,
come to me,
breathe me in,
hold me,
love me. ...

В шепите си стискаш вулкани -
стихии овладяни от нежност.
Реки огнени в длани втъкани,
зора са те - не безнадеждност.
В косите ти оплетен е вятър - ...

Страх?
Но надали.
Смърт витае във пространството, във моя дом.
Смърт, не впивай ноктите си в мен!
Знам, че имам грехове. ...

Опа! Сметките на българите за електричество за изтеклия месец януари са двойно по-високи в сравнение с тези от декември. Всеки може да провери, ако не за декември, то за ноември колко киловатчаса е изразходвал и да сравни числото с киловатчасите изразходвани от него през януари. И да има някаква раз ...

Когато сложи очилата, Димитър прогледна. Дадоха му ги на долния етаж в луксозната клиника. Продавачката беше младо момиче, също с очила, малко беше прекалила с миенето на зъбите, те блестяха, за да привлекат вниманието на наблюдателя към своята неравномерност; но иначе девойката изглеждаше напълно з ...

Другарят му наистина го чакаше на ъгъла с укорително изражение.
– Не можа ли да ме измъчиш повече? – попита рязко вместо поздрав. – Да не искаш да се появим последни и доместикът да ни нарочи още преди да сме потеглили? Виж каква навалица е! Как ще си пробием път до двореца?
Леон неспокойно се озърн ...

Всеки е виждал поне веднъж в живота си дете да си играе в калта или в пясъка и това много да го привлича. Когато е валял дъжд и са се образували локви, нещо ги кара да цопат вътре с крачета. Тази кал, вода и пясък са като една безкрайна вселена, която ги кара да мислят за приятен и мил спомен от нещ ...

ЕСЕНЕН ВАЛС
Красавице Есен, добре си дошла!
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни
мечтите намират крила, висини. ...

По полето сняг белей,
потокът весело шуми.
За Пролетта си песни пей,
плете дантелени води.
На всяко камъче припява. ...

О, любов, облечи ме със щастие,
погали ме с целувки от нежност!
О, любов, усмихни ме със утрото,
с топлина от тиха безбрежност!
О, любов, накичи ти косите ми ...

Здравейте, уважаеми слушатели на аудио сериите „Небесен национализъм“. Днес бих искал да ви разкажа една история. Искам да ви запозная с едно кратко литературно произведение. В него, разбира се, има не малка доза художествена измислица – главният герой и сюжета в първата част на творбата е плод на в ...

Красавице Есен, добре си дошла!
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни –
мечтите намират крила, висини.
Октомври – усмихнал се – вече е тук, ...

Парите никога не стигат,
а всеки ден и всяка нощ
все нови сметки ни достигат,
опрели в гърлото ни нож.
Работим, ала няма начин ...

Родена в миналия век,
догонвам новите неща,
но пътят не лек
и иде ми да изкрещя:
„Една бурмичка завъртете ...

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА: ВЕЧЕРЯ В БУНКЕРА
„Крепостта" вече не беше просто строителна площадка. Под Вила Етер се простираше истински подземен град, осветен в меки кехлибарени тонове. В централната трапезария, пред огромна маса от рециклиран дъб, седяха хората, които трябваше да спасят бъдещето. Или поне ...

северозападна форма
Ток, ток. Токачка.
Кътка, кът. Пъстра квачка.
Скок, беее, бяло яре..
Стой! Петел готов за бой. ...

Наздраве, оптимисти от мъглата сива –
слуги на делниците в календара скучен!
На мен неделите все още ми отиват,
защото цял живот на празници се учех!
Две дати – лешници в дланта на Господ скрити – ...

ДО СЛЕДВАЩАТА ЗИМА
Всички чакахме белия сняг над града да се спусне,
да захлупи прозорците с тънки и ледени шепи,
да премрежи стъклата с дантели, тъкани изкусно,
мисълта да приспи и напевно до изгрев да шепне. ...

По “презумпция” зная, къде съм,
но кой съм, изобщо не знам.
С лична карта, паспорт и адреси
често будя се някъде... сам!
Не зареждам със евтина нафта, ...

Живеем в много сложни времена на безвремие,неуважение и неразбиране за нас самите и към другите.
Това е , което аз видях и чух в музикален аспект предаден от мен.
Когато човек е проводник на нещо по-голямо или нещо "друго" то се случват неща на по-високо ниво.
Правя ,каквото мога,пък да става каквот ...

Какво би бил светът без нас, възприемащите го? Нищо, разбира се - просто... „никъде“ и „никога“. За да има „някъде“ и „някога“, те трябва да са за някого... - нали?...
За фон на стихотворението ми послужи прекрасният звук от пустинен вятър, разпространен за свободно ползване от сайта pixabay.com.
Те ...

Нормалните не са нормални,
където лудостта царува,
където клади погребални
изгарят чак под кота нула,
закони, правила и вяра, ...