Кога сълзите ще бъдат в тайна от очите!?
Кога сърцето ще се научи, че любовта не е игра?
А истината винаги на челото излиза...
Не си безгрешен, грешник със лъжи.
Лакомник, заслужил фалш загнил. ...

В огледалото се взирам,
сякаш виждам твоето лице.
Вече сили не намирам,
разкъсано е моето сърце...
Огледалото крещи, че ти си аз, ...

*
- Кой вкъщи е по-болен, миличко...
-Татко
- И защо...
- Ами става от дивана и, '' Ооох, как ме боли гърбаа ''. ...

И всички тръгнаха на път,
да търсят хляба си далече.
Така разбърка се светът
и друг отдавна си е вече.
По- близки ли ще сме си днес ...

Аз съм слънце, луна и звезди,
снежен връх и гориста пътека.
В мен се смесват безбройни следи
от човешката участ нелека.
Аз съм ято в небесната вис ...

В прашния ъгъл на днешния ден
чака ме златна случайност.
Свитият в мрака си свят наранен
сякаш сънува потайност.
В лятната тиха и нощна тъма ...

Полази ме тихо отминал смях
в отколешни, слепи дувари.
Като въглен под шепичка прах
той тлее от стари пожари.
В паяжина тънка паяк еднокрак - ...

Мои мантри
Мантрите са думи,
Избрани и установени,
Те спасение са, въже -
От земята - за и до - небето. ...

Ще скъса времето платната на кораба
ще акостира последно в окото на бурята.
Ще изплува от дъното белия флаг на безречие,
а след него - отломки и кратко затишие.
Ще се дави сред вълни на талази в безбрежие, ...

ГЛЕДКА КЪМ ВЪТРЕШНИЯ ДВОР
Делириумът на реката,
потайностите на страстта
оставят кален отпечатък.
Аз грешна синева избрах. ...

Човещината ли? Тя вещо е прикрита.
С невзрачна външност на човечец мил и стар.
с таксѝ откарал те до градския пазар.
Коя си знае без дори да те попита.
Съдбата ти, която вечно е сърдита. ...

Нощта в града е тиха и прекрасна.
Фенерът уличен стои на страж.
Луната вечно влюбена и страстна
в прозореца наднича в звезден плащ.
Зорницата в сияйно наметало ...

Скалар детето се ражда,
криви го вектор средата.
Не е човечно сърце,
което мъчи дете.
Социалните мрежи ...

Мама, все иска от мене да съм прибран,
а аз само да бъда силен, като великан.
Татко казва, че не е добре да съм инат,
но аз не искам да ставам дипломат.
Батко мрънка, не иска футбол да играе ...

Разцъфна люлякът – лилава магия,
стадата потеглиха с меден звънец.
Светът се измива от всяка злина,
природата кичи си цветен венец.
Земята трепна от тропот на конски копита, ...

Въведение
Вчера е история, утре е мистерия. Днес е подарък.
,, Името ми е Кхаан Ас !
Някога, преди хиляди години, имаше много такива като мен.
Живеехме по цялата планета. Нещо повече дори, ние я владеехме. Гордеехме се с това! ...

Разцъфна люлякът – лилава магия,
стадата потеглиха с меден звънец.
Светът се измива от всяка злина,
природата кичи си цветен венец.
Земята трепна от тропот на конски копита, ...

Островърхи обувки в снега,
дрехи фини – коприна. Червена.
Кърши флейтата звуци – тъга.
Тя се свлича – в сърцето ранена.
Дева с меч от звънтящо сребро, ...

Когато ти откраднат колелото,
нормално е да бъдеш огорчен,
но аз спокойно скочих от леглото
и право на Битака в този ден.
Веднага се отбих при бате Сали, ...

....и така : събра той всичките си 12 изборни района им рече: истина ви казвам всеки един от вас ще ме предаде! Преди да пропее три пъти екзитпола ще се отречете от мене три пъти.
И пропя екзит пола първи път и ги питаха хората-вие бяхте ли с онези? А те отрекоха . И пропя екзит пола втори път и пак ...

Всяко малко дете си има мечта
космоса да обходи с ракета една,
тракторист в полето или смел капитан,
балерина на сцена или доктор отбран.
Подредените кукли слушат в захлас ...

Корави гладиатори сме ние
и цял живот такива сме били
Изправени стоим в арената
и с гордо вдигнати глави
очакваме поредният противник ...

До омраза зад ъгъл от сянката
влага в стената сълзи угасили
мечти до покрив от мрежата паяк
тя все още лети и го вижда
сега чувствам под счупен наклона тече ...

I am imprisoned in the stupid town.
Obsessed of rage I start to suck my fingers.
Malicious cars and pavements pull me down
With frowned expressions - straight to the abyss.
And there’s a chaos, clatter, bloody roar. ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава шестнадесета
Най-благоприятният момент
- Днес е петият ден от пролетта в северното полукълбо - посрещна четиримата си спътници Тюрпел, когато влязоха в корабната столова да се подкрепят след продължилия повече от 3 месеца стазис. - ...

Посреща рицарят нощта
в гора дълбока и студена.
Тревожи идното гръдта,
тъжù душата наранена
и няма сили да се бори. ...

Huntresspassing his heart,
dear heart's passing a beat,
a deer along a mystical path,
haunted by lovers' spirits.

Кога сърцето ще се научи...
на разума да дава път!?
И нощите така горчиви...
да спрат тормоза над съня.
А сънищата, Бога ми, не бих ги дал ...

Ухания...
В храма, какво ухание на святост,
вън - на пролет, Божия благодат...
Наоколо, тъй ухаят цветята,
люляков мирис, носи вятърът... ...

На Петинка
Във живота си да тичаш след мечти,
да се вълнуваш даже и в съня.
През пропасти, да летиш
към грейнала пред тебе синева! ...

(но не и на Армани)
Историята, твърде прозаична,
касаеше съседа ни Стамат.
Бе в селото ни личност колоритна,
в акъла недостатъчно богат. ...

Ето я!
Без време връхлита ме пак
любов несподелена и не зная как
с нея да се боря. Нямам сили
и на себе си говоря: ...

Не ме занимавай с глупости, каза глупакът.
Парите решават всичко, но и техните проблеми трябва да ги решава някой - изрече пак той.
Само идиотът не се бие, твърди същият. И добавя: - За себе си, естествено, иначе не си струва.
Хванат ли те, лази. Но напредвай - с лакти. Чуха го да казва още, че с ри ...

След всичките терзания,
след размисли за избор,
следват дни на изпитания
и тестове различни.
В тишината разположени ...