Вярвам в добрите хора,
вярвам, че винаги има,
коленичил до свойта изгора,
някой, намерил любима.
Вярвам, че солта на морето ...

Излизам навън
и срещам Доброто.
"Добро утро, Добро!
Защо си само,
защо си унило?" ...

Звигоите са малки, невинаги зелени същества от третата по важност планета на Прочутото съзвездие.Те често биват бъркани с марсианци, но освен, че това ги обижда до степен на средна тревожност, няма нищо общо с истината. Единственото, което ги свързва с марсианците е някой и друг брак, като обичайнат ...

Доброто под прожектор не застава.
Не търси блясък, нито звезден миг.
Доброто с шепи топлина раздава,
не иска гласност, без ярост и без вик.
Доброто в делника ще го познаеш — ...

Достигнем ли ада
дали ще останем познати?
Изгарях на клада,
а ти ми прохлада изпрати.
В очите ми тъмни ...

Защото те обичам славно
дори в най-тихата пролука,
отвесно-нежно-водоравно,
навсякъде те има тука,
но в мен най-лесно те намирам ...

ФУНИЙКА СЪС СМЕТАНОВ СЛАДОЛЕД
... в ленивите следобеди на август, когато паркът клюмне и заспи,
и лятото изгубва вече давност! – и не дъхти на смирна и липи,
топи се тъй печално сладоледът, ухаещ на кокос и крем брюле,
така и аз изчезвам напоследък! – топя се като захарно петле, ...

от нàпъни за ефекти.

Лежа неподвижен, по гръб,
със свалени гащи под пъп
и това се вижда на екран!
О, Боже! Какъв срам!
Пра - внукът на Страшний Крума ...

Във дрезгав здрач зовът трепти
на хиляди камбани медногласни
сред вихрен плам духът лети
на земните закони неподвластен.
Ръце- огньове, страст, пожар, ...

Бягаш в единство, тяло напрегнал
с всяка гънка до последния мускул.
Даже бръчките странно разтегнал,
сърцето впряг с конете препуска.
С поглед виждащ крайната цел ...

Правилното решение
Тръгна неохотно към Ива – гадже от една година. Мислите в главата му бяха объркани. Дължеше ѝ тридесет хиляди. Искаше да започне собствен бизнес, но се провали. Останаха му само дълговете. На всичкото отгоре и бившата му жена го притискаше за пари. Цветелин имаше с нея син на 4 го ...

Близо… четири години
бях… ужасно пристрастен,
към красивите бикини
на колежката - пред мен.
Аз ги зяпах всеки делник ...

.
Как на Бога сме признателни
за тебе - щастие голямо -
ти, сине наш, тъй лъчезарен!
Докрай Той нека те опази, ...

В Е Ч Н А Т А П А М Е Т
Всички поети са смотаняци,
раздаващи от Рога на изобилието,
като,че ли им е бащиния,
с лека ръка наляво,надясно ...

НЕНАПИСАНА СОНАТА
С кого воюваш – ден и нощ,
останали сме само двама?
В покоя с лунния разкош
мен утре може да ме няма. ...

Годините минават, но сърцето,
все още помни онзи тъжен ден,
в който ти пое по пътя,
тъй рано от съдбата отреден...
Сега те търся в небето синьо, ...

Срещнах те след толкоз дни,
а сякаш век е минал от тогава...
Помислих си: спомня ли си още
за онзи ден сред ливадите...
Погледна ме и видях слънцето в очите ти. ...

В най-тъмната нощ
от потока на дните
се събудих – Гаврош,
от митарства преситен!
И поисках назад ...

Здравей скъпо мое неустрашимо момиче,
Питаш ли се още ще сбъднеш ли мечтите си? Чудиш ли се още как ще свърши онази заплетена история, в която вече и ти самата не знаеш кой те забърка? Вярваш ли, че ще пуснеш да си иде от теб всеки, който някога не е наранявал?
Тук съм, за да ти дам отговори. И не, ...

Да правиш добро и на път да го хвърляш.
Да забравяш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш... избрана съдба.
Да обичаш безкрайно, без да очакваш ...

Въоръжаваме се. Хората, човеците.
Отначало с тояги, с брадви, после с бомби.
Накрая се въоръжаваме с пари. И с алчност, с политици.
Създаваме инструменти, за да се борим, да се бием един срещу друг.
Другите животни на планетата разчитат на това, което природата им е дала. ...

В черното, нощно небе
чайки истерични с бяло под крилете,
бързащи незнайно накъде
към кейовете и скалите на поетите…
Към виенско колело на плажа, ...

Не крия, че всяко религозно чувство ме обижда жестоко. Да се цитира Библията дълбоко в 21 век е не анахронизъм, а направо нелепост! за всички, които не са разбрали, какво е Библията пояснявам:
Когато отвличат евреите във Вавилонски плен, на тяхно място идват заселници, които дълги годии търпят небла ...

Здравей малко клонче,
над моя балкон
протягаш вейки зелени,
извило крилото
с листа извисени - ...

ПИСМО В БУТИЛКА
Акостирай на точния бряг.
И спретни си колиба с огнище.
Не мисли за приятел и враг.
Позволи на скръбта да те нищи. ...

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ГЛЕДАМ, ДА МЪЛЧА
... коя поредна есен преброих, а ти от мен си все така далече?
В нетрайното къще на моя стих за теб отварям портите си вечер.
Пчелица върху моя клюмнал цвят – росиста дъжделица из усои,
вълшебствата, с които съм богат, ще бъдат, мила, още утре твои! – ...

На август над горялото стърнище,
летеше птичка мъничка. Едва.
Да кърпи хоризонта си разнищен
опитваше се. С ноти и слова.
Крилцата ѝ съвсем изнемощяха, ...

От как се, мила моя майнольо,
страшна война в Украйна захвана,
от тогаз, мила моя майнольо,
търпение в мен не остана.
Да чакам нашите български ,,другари" ...

Налага се, да съумеем някак,
да носим спомените си с нас.
През времето, по пътя кратък,
приканват ни в незнаен час .
Те, непрестанно ни даряват ...

Когато те обичам, ми е лесно,
и всичко е щастливо, и върви,
къде отива, ми е интересно,
и гледам, към сърцето ти зави,
и влезе да подиша влюбен порив, ...

Българийо,
отдавна щеше да почиваш в гроба,
ако не бяха лещата и боба.

Къде си, моя изгоро, къде си!?
Ти тази която ме кара да страдам...
безсънни нощи ми носиш,
и още много неудобни въпроси.
Къде си, моя съвест, къде си? ...

Утрин е. Аз съм на терасата с голяма чаша кафе и очаквам изгрева. Полугол съм, само по боксерки и с малка хавлия на врата.
Прохладата в този час е невероятна, въздухът свеж и няма никакъв вятър.На изток небето е розово, по него личат кафеникави продълговати облаци, вероятно разнесен дим от пожарите ...

Беше късно през нощта, но Монт`Талонис пулсираше от глъчката на вечно заетите си жители. Въздушните и земни стихийници нямаха типичните за обикновените хора цикли на сън и бодърстване. В един момент се трудеха над баланса на елемента си вече трети ден, а в следващия си лягаха да подремнат за двайсет ...

Пътуване
Какво е този свят и в него ние?
Откриваш нещо, друго е незнайно...
Животът мелница е, всичко смила.
Остава само вечност и забрава. ...

Камък върху камък все градим -
дом мечтан, в свят непредвидим.
Камъните тежки са основи –
надежди – във формите си нови.
Тези форми в природата ги няма, ...

Решиш ли да ме отведеш -
могъща си,
ще го направиш.
Но струва ли си бели нишки да предеш
в косите ми - ...

Клотилда Реавинова, плод на моето въображение, се събуди, протегна се, а бузите й розовееха в още топлата възглавница. Въображението ми се опита да й мацне няколко бледи щриха, ей така, за спорта, но Клотилд яростно запротестира. Реших да не я дразня още от сутринта и дори се зарадвах, че е точно та ...