Естествена буболечка
върху изкуствена клечка.

Дали са с десни или леви
наклонности? Иди познай,
че днес Адамовци и Еви
сред София си спретват прайд.
Познание? Дърво? Какво са? ...

Какви са тея, Еви,
Мадони, кифли, Деви,
аз по-добре да легна със змия!
Макар да е отровна,
змията е гальовна, ...

Във времето ни днешно
съвсем не е погрешно
Адам да сменя Ева със змия.
В извивките ѝ нежни
намерил сили сетни ...

Къпаните в роса треви обгръщаха
босите ми крака и роклята в снежно бяло.
По обед дори скорците притихнаха,
за да станем с природата единно цяло.
Безоблачно небе, но и лека мараня ...

Във формата на устни бе диванчето.
,,Да седнем ли ?"-попита Ванчето.
,,Естествено, че то се подразбира!"
А келнерът ми носи бира.
Тя си поръча мъничко уиски. ...

На мен се пада честта да изкова съдбата си
и годината ми е абсолютно хаотична,
всеки ден е различен
и времето се променя.
И когато задуха вятърът ...

Войнът никога не губи надежда,
независимо битката как му изглежда.
Не очаква смирено шанс за победа,
предизвиква страха - в очите го гледа.
Но битката никога не е приятна, ...

През лятото всички обичат морето,
събужда сезонът всемирен захлас
и тръпне в любов всеотдайна сърцето,
а слънцето грее с нестихващ екстаз.
Вълните се плискат и носят наслада, ...

Колко струва честната дума?
И оцелява ли между обещанията лесни?
С какво се търгува – с левове, с валута?
С мълчание или със сделки нечестни?
Зад зъбите се крие неизречена. ...

Все по трудно става да доказвам,че не съм бот! Пътеките в гората не били пешеходни, нямало зебра там! Птиците не били динозаври. Айде бе! Хората не били маймуни... В този дух. Взех и аз да се замислям по въпроса. Попитах чат бота ( кого друг?) и той ми отговори по какво се познават ботовете : Преком ...

"Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда..."
автор Таня Илиева
Не свиквай с мен! Мъглица съм над вир
и лятна мараня, по икиндия. ...

ПРЕЛИВАНЕ НА БАЩИНИЯ ГРОБ
Надянах, тате, бялата ти риза, от теб със четвърт хлебец по-голям,
без тебе шеста зима се изниза, и седмо лято все тъй зъзна – сам,
доде мълчим като във нямо кино – и все по-тъп ми става този свят,
на кръст преливам гроба ти със вино, любимият ти варненски "Димят", ...

В мене диша птица могъща
и потъват в душата зеници,
тишината крилата разгръща,
във въздух с дъх на обичане.
Светлината се сгушва в наметка, ...

Написах стих, добре ли се получи?
Започнах да го дзепам ред по ред...
Не ми хареса той, синът му кучи,
не бе достоен за такоф, кат' мен, пуйет!
Реших да барна тук и там, де трябва, ...

Бриз.
Сюрприз.
Каприз.
Море.
Дете. ...

Кърваво вино в кристален бокал,
розата алена вехне сама.
Някой нехайно мечтите приспал,
в спомен се дави надежда една.
Шепне безгласно угаснала страст, ...

Листчета.
По клончета –
с поклон чета.
II вариант:
Листчета. ...

Ти ме обичаш по своя представа
Ти ме обичаш по своя представа,
друга съм аз, разбери!
Маска за мен си измислил,
маска със твои черти. ...

Парцалев не знаеше,
че народът и днес ще го помни.
Той човешки играеше
и обичаше своите роли...
Не актьорстваше, ...

Когато всичко докрай изгубя
умишлено към внезапно няма да приема
че нямам нищо толкова лесно и необятно
осъзнах че тогава имам всичко
малко и безразлично мисълта ми да завземе ...

Той целуна я сякаш беше за последно,
сякаш слънцето нямаше повече да изгрее,
сякаш зимата нямаше никога да си тръгне,
сякаш звездите ще спрат да блестят,
защото очите ѝ вече за тебе не горят. ...

Гледане на света
Погледът е връзка
Със света. С живата
Природа. Погледът
Поражда мисли, ...

дивѝ животът -
кѝма и усмихва - сиреч
обич ѝма

БИКИНИ НА ЦВЕТЯ
... Жена с красиво лятно пеньоарче, под него – знам, бекинче на цветя.
Щом зърна го – и ставам на глухарче! – на пухчета по цял ден си летя.
Дори не предполага? – как красива във моя мъжки сън потъва – вдън! –
и как под русолявата ѝ грива – изгубил ум! – се срутвам – древен пън. ...

Издънка изникна от стария корен,
огледа се плахо сред бурната нощ.
Снагата ѝ хилава, с дух непокорен,
животът ѝ млад – ни добър, нито лош.
Дървото за нея нехаеше сякаш, ...

СЛЕД КРАЯ НА СЕЗОНА
В подобен огън вече съм горяла.
Наивно мислех, че е потушен.
И усетът за бъдеща раздяла
се врязва като остър клин у мен. ...

УТРО ВЪВ ВАРНА
Слънцето нанейде изфиряса.
Гларусът във плажа клюн заби.
Над морето – кипнала меласа,
облаците мъкнеха торби. ...

Безмълвна нощ, не чувам хора.
Пространства зимни в хладен мрак.
Тук буря трупа от простора
разкошни гробници от сняг.
Под лампите, де с тропот шумен ...