Прочетено от западните вестници
заглавие с един добър съвет:
“Не давайте на лудия картечница,
дори и детски воден пистолет.”
Юри Йовев ...

СТАРАТА ДЯДОВА КЪЩА
Старата къща на дядо скрибуца.
Скърцат прогнилите вече греди.
А под сачака с бърдуче пърцуца
моето минало кротко седи. ...

Светлината няма сянка. Светлина бъди!
Създавай цветовете. По земята ги реди.
Вземи със себе си звездите. Нека да са те.
Огледала ще са ти на лъчите. Светлината ще расте.
И разливай надалече всеки свой копнеж, ...

Цветни витражи напомнят за старото време.
Маса със странни ампули, таблетки, вода.
А на перваза Писанка доволна си дреме -
Тук е Човекът, и мина отдавна студа.
Същите прашни прозорци, позната походка, ...

За да изпита бреме
без да подскаже такт
Прима виста е разкож
За някои докога в този бран"Ж"?
"Огледалце я кажи ми.." ...

– Това ще бъде последното ти интервю, Аделина. Реших да бъде с мен, тъй като в крайна сметка аз съм този, който състави и определи условията по договора. Ти пък се съгласи с тях и мога да твърдя с пълна увереност и неоспоримо удовлетворение, че изпълни съвестно всяко едно изискване. Предполагам, че ...

Мозъкът ми, затворник във килия от кост,
но не е тя всъщност затворът!
А тогава той кой е? Май дочух тук въпрос -
Той е всъщност... във мозъка, хора...
Той, това са личните ми лимити, ...

Събитията от произведението се случват в специализирано медицинско заведение за творчески личности. Всички фокализации са непреднамерени и случайни :-)
Сияеха в лазурна нощ слънцата
И свиреше небето рокендрóл,
Когато се довлече пак сестрата
И ми набичи халоперидóл*. ...

И такава се случва - понякога.
В книгите или по филмите.
Идва тя тъй, съвсем неочаквано.
И след това не си и отива.
Не задавам въпроси - такива. ...

Да беше чист,
като водата, бистрата,
та да те взема в шепите си неразтворени.
Трошица хляб да бе,
ей тъй - неотронена, ...

Чудех се аз ли водя магарето или то мене. Нямаше ни път, ни пътека по тая пуста планина. Давахме го на кестреме – през чукари и оврази, прескачахме ручеи, закачахме се по шипоци. И да ви кажа – магарето по-умно беше. По-мъдро избираше откъде да минем и как да заобикаляме непроходимите джендеми. Свър ...

Със чаша вино разредено със вода,
втренчен в времето ни диво...
Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная
Самотен сред викове кресливи, до кога!?
Объркан Свят, хора в сенки скрити. ...

В белите полета
на моя живот,
Надеждата рисува
красиви картини.
Явно съм в някакъв ...

Много преди началото на месец март, мартеничките започват да “цъфтят“ в центъра на нашия град, а и не само в центъра, както със сигурност и във всички градове и села у нас... Чудни предвестници на идващата пролет, български - от красиви по-красиви... Винаги си вземам, за здраве - за подаръци на близ ...

Някак натежа,
Някак лекотата, отлетя,
Разделих се на две,
И изпратих моето сърце!
Не скърби и не тъжи, ...

Измерва се времето наше и мярката
сме самите ние, разказали някъде във влака
от живота си няколко запомнящи се щриха:
на непознатия, на болния, на търсещия-
верен приятел, спасителен лек или спътник в живота. ...

Музика, Аранжимент и Изпълнение: Антоан Антонов
Текст: Надя Уорендър

Всеки ден се будя с мисълта за теб…
Всеки ден в който се събуждам избирам теб…
Всеки ден се влюбвам в теб…
Всеки ден искам да те прегърна…
Всеки ден искам да те целуна… ...

Тишината тръпне премаляла,
разтапя се под топлата ти длан.
В този миг вселената е цяла
от парещи целувки плам.
Времето изчезва – дим – ...

С песен на уста
(Посветено на Николина и Мария Чакърдъкови)
Две красиви жени, майка и дъщеря,
пак песен захващат, песен българска!
А хората отново се хващат на хора', ...

Не виждаш ли, небето бяло
откакто вънка зазори?...
Хвани си пътя отначало!
И вкъщи пак се прибери!
Но ти се правиш на юнак! ...

Ти често ме питаш дали те обичам:
Защо се съмняваш в това?
Аз само на теб във любов ще се вричам,
дори и във плен на смъртта.
Животът не може да скъса веригата, ...

Небето размаха крило, а аз те измислих повторно.
Обяздих Луната седло, препуснах над нощните покриви.
Прозорец разби се със крясък под нас,
посипа брокат по асфалта.
Танцуваха заедно косите ни валс ...

Копейките са в ступор:
доскорошният враг
се сгуши сладко с путьо,
и вече няма как
да плюват срещу него, ...

ЛУДИЯТ НА ВАРНА
… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,
и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,
девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,
да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта, ...

Този свят си е същият,
просто с теб сме различни,
оживяваме на разсъмване
и все така се обичаме.
Този свят си е същият. ...

Хайде, дай ми тон за песен,
земята да се разлюлее,
тишината нека разпилее,
звучен като гръм небесен.
Песен с цяло гърло ще запея, ...

– Какво искаш да кажеш с това “нашествие”? Небесното царство не е ли защитена от Мрака територия? Нямате ли си бариера или нещо подобно?
– Имаме, но някой я е свалил. Отвътре. Не е Самаил. Неговият достъп отдавна е забранен без изричното съгласие на Вечната светлина. Аделина, знам че ти е трудно да ...

Пияна си, държи те тази страст,
от която няма главобол,
която дава ти над мене власт
и ме съблеча с погледа ти, гол...
И мен опиянението ме лови ...

От никого не искам да го крия-
щастието е най-голямата магия.
Онази песен на надеждата,
че нещата ще са по-любими.
Сгрени в нашите ръце ...

Снегът покрил е всичко с бял воал,
дали светът наистина така е грозен,
че щом след дъжд, покрива се със тъмна кал,
без студ да побелее, май не може?
Светът, покрил е всичко в светлота, ...

Покрита в снежен балдахин,
Гората чака пеперуди.
Но, с туба пълна със бензин,
Вървят през нея трима луди.
Дошли с надежда и мечта ...

От много време сън не ме спохожда...
душата ми не дава ми покой!
Горчи надеждата бездетна, че чака
новия герой. А кой е той!?
Притихнала лъжа в тъмното се крие. ...