***
Когато сутрин кафето размива
тъгата на бледите сънища
и хиляди пътища
сбират калчища
на хиляди странници,
белите страници
трупат пълчища
и хиляди купища
тъжни и бели сънища,
които сутрин кафето размива.
Jan 31, 2006, 8:05 PM
Comments
Comments
-
Аз отдавна се каня да започна да те чета от самото ти начало ,защото също като много други съм впечатлена , но ...май едва сега на Коледа дойде този момент, а и твоите стихове са специални и трябва да се четат в подходящо настроение и момент,според мен поне! -
-
-
Сега попадам на твоята поезия и съм впечатлен!
Извинявам се за закъснението!
Много поздрави!
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
