***
Когато сутрин кафето размива
тъгата на бледите сънища
и хиляди пътища
сбират калчища
на хиляди странници,
белите страници
трупат пълчища
и хиляди купища
тъжни и бели сънища,
които сутрин кафето размива.
Когато сутрин кафето размива
тъгата на бледите сънища
и хиляди пътища
сбират калчища
на хиляди странници,
белите страници
трупат пълчища
и хиляди купища
тъжни и бели сънища,
които сутрин кафето размива.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...