***
Когато сутрин кафето размива
тъгата на бледите сънища
и хиляди пътища
сбират калчища
на хиляди странници,
белите страници
трупат пълчища
и хиляди купища
тъжни и бели сънища,
които сутрин кафето размива.
Jan 31, 2006, 8:05 PM
Comments
Comments
-
Аз отдавна се каня да започна да те чета от самото ти начало ,защото също като много други съм впечатлена , но ...май едва сега на Коледа дойде този момент, а и твоите стихове са специални и трябва да се четат в подходящо настроение и момент,според мен поне! -
-
-
Сега попадам на твоята поезия и съм впечатлен!
Извинявам се за закъснението!
Много поздрави!
Editor's choice
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
