* * *
Говоря днес на себе си
През прозорци от минало
-търсейки,
бягайки.
Питаща.
Бавно отпивам от чашата с вино
Тихо и леко
се носи димът от цигарата.
А писмата подвързани
стоят и ме чакат.
Непрочетени,
непрелистени,
забравени,
прашни.
Зимни невести ме карат да спомням
За клетви и спомени.
За две сенки,
два пламъка нежни,
недочакали
в душите си грешни.
Аз ли горях твърде бързо,
ти ли пък тлееше.
Кога светлината във мрак се облече.
Кога любовта на прегръдка
от лед се обрече.
Аз ли мълчах,
ти ли не чуваше.
Пътят голям
в пътеки превърна се.
Писма бед адреси
по вятъра пращахме.
Аз ги дочаках,
а ти свойте получи ли.....
Мълчаливо днес
през прозореца гледам.
Вече не питам, не търся,
не чакам.....
Дърветата плачат
във огъня тлеят.
Писмата догарят,
сърцето ми стене.
© Киара All rights reserved.
