Feb 16, 2008, 12:39 AM

***

  Poetry » Other
1K 0 3

Небосклон червено-синкав

гледа ме през запотеното стъкло

и птици приказно са полетели

далеч в съзнанието, а то

трепти от жегата на

мислите в главата и

търси сянка, хладно място,

търси вятър...

Търси свежест, летен дъжд,

търси нови мисли, търси златна ръж...

Търси океан и бряг

и черно-бяло и лилаво,

и жарко слънце, а и сняг,

търси то начало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Ракова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...