***
Случайно погледнах в очите ти,
за да започна да потъвам в бездната на душата ти.
Без да искам дочух думите ти,
за да ме омагьосаш със... слова.
Но аз знам, че думите ти бяха истински!
А после...
Нарочно се загледах в очите ти...
Те бяха дълбоки – сякаш, земята се опитваше да докосне небето, а гмуркайки се в безбрежието му разбираше, че то е безкрайно, но въпреки това се радваше на топлото сияние на звездите и се опитваше да откъсне от причудливите форми.
Това бяха очи на чакаща радост... пълни с копнеж
И така истински!
Те искаха да дадат. Стараеха се.
Те можеха да дадат.Успяха.
Те искаха да дават. Изгаснаха.
После засияха с нов, по-силен блясък.
Но за малко...
Случайно докоснах ръката ти -
силна, творяща, усещаща...
Сякаш пресъхналата земя жадно отпиваше от капките роса, копнеейки за дъжд. И скришом поглеждаше към небето...
А небето разбра и започна да плаче!
Без да искам повярвах в мечтите ти,
за да се науча да бъда човек - истински.
Започнах да искам мечтите ти,
а ти ми ги даде. Написа ги в рими,
а аз грижливо прибрах ги...
и улисано, вярвайки, скришом четях ги.
Думи, извайващи нежност!
А после...
Нарочно потърсих те,
нарочно докосвах те
сякаш исках да мога
да имам,
да вярвам,
да търся.
Много отнех!
А сега...
Искам да има теб! – сякаш дете притихнало чака
милувка от майка си, а знае, че тя е далеч.
И тихо събира сълзите си,
но бавно, може би плахо – усмихва се
и тръгва напред.
© Деяна All rights reserved.
