❤️
Казват,че преди да се влее в морето
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в небето
и пита дотука ли бях.
Дотук ли бягах по камъни гладки
и падах в сребрист водопад.
Дотук ли събирах капките сладки
във пролет и в тих листопад.
Дотук ли ще бъде моята песен,
която брега натъжи.
Ще бъда ли златна в късната есен
и вихрена при ранни лъчи.
Дали ще ме има отново във зима
скована във ден заскрежен.
Ще бъдеш -зашепна солено морето -
дори да си част и от мен.
…….
❤️ вдъхновено от едно изречение на Халил Джубран
© Анелия Тушкова All rights reserved.
