Dec 15, 2006, 6:30 PM

* * *

  Poetry
929 0 5

Във погледа ти ще застана,
ще прелея
в очите ти,
а след това
като сълза
във лунната постеля
ще изтека...
Ще бъда твоето завръщане
от ненаречените още
светове...
Ще бъда нова
и ще бъда същата...

Ще бъда с теб,

щом мисълта ти
ме зове...
И сянка тънка
ще съм,
и петното слънчево,
прикацнало
във твоите ръце.
Че твоят бряг

е само

истински...

Там винаги 

надеждата ще спре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...