Срещата ще бъде тежка,
сърцата пак силно ще туптят,
а устните ще целуват горещо
познатите уста.
Ще се поздравим и толкоз.
Свърши вече нашата игра,
ти липсваше ми много,
но аз бях твърде малка
в онези времена.
Ще седнем на маса,
свещи ще светят в нощта,
а сърцата малко по малко
ще изгарят от пламъка.
© Росица Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
