Jan 25, 2007, 10:18 AM

* * *

  Poetry
772 0 2
   Господи, най-близо сме до Тебе там, където
   е границата на нещата...
   Където сушата се слива със морето...
   Небето със земята...

   Господи, най-близо сме в началото и  края.
   Човек умира и се ражда...
   За светлите Ти тайни и познание,
   не утолил безумната си жажда.

   Там някъде... На границата на нещата...
   Отвъд началото и края...
   Най-близо сме до Тебе! Същността Tи свята,
   дали тогава ще познаем?

      09.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...