* * *
е границата на нещата...
Където сушата се слива със морето...
Небето със земята...
Господи, най-близо сме в началото и края.
Човек умира и се ражда...
За светлите Ти тайни и познание,
не утолил безумната си жажда.
Там някъде... На границата на нещата...
Отвъд началото и края...
Най-близо сме до Тебе! Същността Tи свята,
дали тогава ще познаем?
09.01.2007
© Нина Сименова All rights reserved.