* * *

Jan 25, 2007, 10:18 AM

Poetry

592 0 2

   Господи, най-близо сме до Тебе там, където
   е границата на нещата...
   Където сушата се слива със морето...
   Небето със земята...

   Господи, най-близо сме в началото и  края.
   Човек умира и се ражда...
   За светлите Ти тайни и познание,
   не утолил безумната си жажда.

Там някъде... На границата на нещата...
   Отвъд началото и края...
   Най-близо сме до Тебе! Същността Tи свята,
   дали тогава ще познаем?

      09.01.2007

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Романтик (Христо Костов)

2007-01-25T17:52:29+02:00

Много хубав стих, Нина!!! Поздрави!!!
ria (Гергана Иванова)

2007-01-25T17:42:35+02:00

Този стих е много силен и въздействащ. КЛАСИКА!!!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works