Apr 22, 2007, 1:08 AM

***

  Poetry
659 0 4
Аз чакам лятото добро да се завърне,
да ме дари със слънце и мечти.
Тогава мойта обич тихо ще прегърне
на вятъра красивите черти.

И щом получа в дар от лятото надежди,
ще стана много светла и добра.
Дори и есента да сплита тъжни прежди,
аз свойте стихове ще подаря

на всеки, който силно вярва в красотата,
на всеки искрен и добър човек.
Тогава аз ще бъда истински богата,
ще бъда лятна и във сняг и в пек.

Ще бъда винаги възторжена и дива
и ще намеря светлото си Аз,
и като лятото - гореща и красива,
ще подаря на всички своя глас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...