***
Стихът ми е бездна от сини мечти,
градина, в която надежда цъфти,
стихът ми е слънчев - от лятото дар,
мой искрен и верен до болка другар.
И щом се почувствам ужасно сама
и вече дори не получа писма,
ранена от някаква зла суета,
изгубила своята бяла мечта,
боса, по риза излизам на прага,
виждам как лятото куфара стяга
и ридая - нещо в мене умря,
но все още вярвам в добрата зора.
И викам на помощ добрия си стих,
изпълнен със устрем, и буен, и тих,
и с него дочакваме светлото лято
на слънце, лъчи и на ритъм богато.
градина, в която надежда цъфти,
стихът ми е слънчев - от лятото дар,
мой искрен и верен до болка другар.
И щом се почувствам ужасно сама
и вече дори не получа писма,
ранена от някаква зла суета,
изгубила своята бяла мечта,
боса, по риза излизам на прага,
виждам как лятото куфара стяга
и ридая - нещо в мене умря,
но все още вярвам в добрата зора.
И викам на помощ добрия си стих,
изпълнен със устрем, и буен, и тих,
и с него дочакваме светлото лято
на слънце, лъчи и на ритъм богато.
© Нели Вангелова All rights reserved.
