* * *
Като водолаз
се измъквам от водата
(от тъмносинята ми постеля),
защото ми спря кислорода
и мислех, че ще експлоадирам
от налягането на мислите си.
7.08.07 г.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
Като водолаз
се измъквам от водата
(от тъмносинята ми постеля),
защото ми спря кислорода
и мислех, че ще експлоадирам
от налягането на мислите си.
7.08.07 г.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...