* * *
а чувствата, висока остра планина.
Реки ще бъдат моите длани,
а вятърът ще бъде моята душа!
Очите ми, ще бъдат остри мълнии.
На устните ми пламъци ще тлеят.
Ще бъда истинска, стихийна!
Не ме докосвай , не пожелавай
да бъдеш с мен! При пълнолуние
съм много дива...луда...
Във най-дълбокото на своето сърце
ще те удавя...а мълнии в очите ти ще впия.
И с пламъците жарки, ще изгарям
устните ти...а после с вятъра ще те обвия.
Заръките ми щом забравиш...ще те зова
с най-нежен зов. Ще бъда твоята любима!
Тиха...и опитомена...
И пак ще бъда твоята... добра любов!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
