exs_77 (Екатерина Спасова) exs_77 (Екатерина Спасова)
1 141
Apr 29, 2008, 9:13 PM

* * *

  Poetry
664 0 7

Имам нужда да заплача -

за себе си, за хората, за всичко!

Пречистващо, отмарящо

да си поплача.

За времето, което тъй препуска;

за детството на моето дете,

което намалява с всеки ден;

за миговете весели и тъжни;

за неизвестното в живота си

                                 ще плача,

за хиляди пропуснати неща.

 

Добре, че още мога да заплача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0