Jul 17, 2007, 9:20 AM

+1 е най-самотното число

  Poetry
1.2K 0 6
И тази вечер си толкова красива,
черен грим и скъп парфюм,
и ахват всички, видят ли усмивката игрива,
влизаш в стаята, като звезда от Холивудски филм.

Ти винаги си обградена
от хора, глъч и много смях,
но липсва този, който искаш,
а той никога не е сред тях.

И пак го търсиш в тълпата,
изведнъж дъхът ти секва, трепва твоето сърце,
Грешка! Пак припознала си се в някой
и сълза оставя диря по красивото лице...

Избърсваш я и продължаваш да се смееш,
от този фалш сърцето ти издъхва,
да се преструваш най-добре умееш,
усмихваш се, а душата бавно рухва.

Днес пак те виждам с високо вдигната глава,
крачиш бързо, сякаш, бягайки от самотата,
излязла си навън с цел една -
да го търсиш... но него пак го няма... сама си в тълпата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...