Dec 11, 2008, 1:31 PM

* * *

  Poetry
920 0 4

                 * * *

                        На Веси

 

Мое малко момиче,

със красиви сияйни очи,

със момчетата тичаш

през поляни, цветя и гори.

 

Нежно детски ухаеш

на трева и на полски цветя

и навярно мечтаеш

за големите свои неща.

 

И не спирай, прекрасна,

преродена от мене душа,

всичко чисто е ясно

като детска голяма мечта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...