***
Топла съм загърната
... във скреж,
луната в пъти
... стопли се във мен
и прегръдка топла
... в ледени игли
разпръсна ме на атоми и
... шепот.
Вятър ме завихри
... нося се във него.
Лава ме погълна...
огнено горя...
И морска буря ме понесе
... с пясъка се разпилях
и пръснах се... в нищото.
Пролетно ефирна съм
... в стихове... летя.
© Ванина Константинова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
