на Петя

Ти идваше с крилете на някакво загинало летящо животно.

Имаше същите криле- на загиналото, прекрасно животно.

Носеше същата необяснима кръжаща печал-

или същата бълбукащо- изненадваща радост,

същата внимателна успокоеност…

Ти навлизаше със всичката си неприкривана чистота тук-

където красивите летящи животни наричат приказка.