Нюанси на тъга
Прости ми тишината между нас,
по устните мълчанието стене.
Заглъхна любовта ни, като глас
не стигнал нито тебе, нито мене,
за да ни каже просто да се спрем
да съдим,
да изискваме,
да плачем.
Прости ми тишината вътре в мен
и болката,
надвиснала над здрача.
Небето е с нюанси на тъга,
разчупва се на сини силуети.
Щом миналото свърши със сега,
ще сложа край на няколко куплета.
Мълчанието търси рима с нас,
но то за всяка дума е проказа.
Изчезва щастието, като глас,
след който съм безчувствена.
И празна.
© Деница Гарелова All rights reserved.
