* * *

Бяла, бяла красота,

мъжка нежност с тъга.

Забрави те отново твоята съдба.

Всичко ти ще даваш

за залък любов.

За спомен горчив,

от болки пропит,

за да почустваш, че си жив.

Ще бродиш като скитник в нощта.

Одърпаното ти сърце страда,

че било е обичано и младо,

а сега е толкова само!

Пътува душата ти 

на стоп в река от спомени.

Но всеки е фалшив

и няма кой да те стопли,

нали, любов?