Не я събуждай
Не я събуждай принце, нека спи...
Под миглите ѝ студ и дъжд живеят.
В един предишен свят ги приюти,
отвори ли очи – ще те залеят.
Обичай я красива в този сън,
притихнала, далечна и незрима.
Представяй си смехът ѝ – нежен звън
от сто камбанки, песен на авлига.
За нея няма вече път назад.
Един-единствен спомен ѝ е къща.
Прегърна го отдавна и заспа.
Едва ли някога ще бъде същата.
Не я събуждай, принце, нека спи...
Сто приказки те чакат други, зная.
Със тази се разминахте, уви.
Написан е отдавна в нея краят.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Но като са се разминали един път, може ако пак се засекат да не се разминат кой знае :P Краят в тоя живот е нещо относително докато тупкат сърцата...