***
Да, пряма съм! Сека ги безпощадно,
до корен злобата и пошлостта, и клюката.
Лъжичка сребърна - любов на гладно
и стих - за безработните ръце на скуката.
И силна съм! Та хич не се надявай!
Да ме смутиш, с човешки разни недомислици.
Решил си да се пробваш? Хайде! Давай!
Приличам ли на още вярваща в измислици?
Ръбата съм! Зачената на камък,
на хорски присмех, пропълзяващ към безбожното.
Изгарям - птица Феникс, с гневен пламък...
За да възкръсна! Силно вярвам, в невъзможното!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
