in memoriam
Сянка от спомен
в душите възлиза.
Стихва в сърцата.
Бие камбана наблизо.
Пръст при пръстта,
прах при прахта…
Жива, потича водата,
за да разцъфне
в смъртта тишината.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Apr 15, 2019, 9:34 PM
Comments
Comments
-
-
-
Докоснах тишината, но с тази жива вода преминах в радостта на деня! Хубав спомен нахлу в душата ми и ме погали. Благодаря! -
-
Editor's choice
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
