Стоя така пред образа на мрака.
Сам със спомени за теб се боря,
светлина. В ръката си държа меч,
изкован от липса, а в другата за щит
използвам си душата. Замахвам в
нищото от болка, започнал битката за теб.
Кървя и падам от раните на армия безбройна.
Армия от лъжи и измами, конница от страхове
и лидер със знака на цинизма.
И така стоя на колене пред мрака, безпомощен
и изтощен. Счупеният щит от душата моя,
захвърлен настрани, а избития ми меч, забил се ...